автор: tzvetcomarinov

Детективът се укори до болка. Как можа да приеме за единствено вярна версията, че танцьорката е попаднала в болницата заради голямо количество изпит алкохол. Лекарите предостатъчно се усъмниха, да е главната причина за нейното тежко състояние. И най-съобразително бяха потърсили полицията, а той лековато се опита да загърби техните притеснения.
Допускането, че кризата у Ейми да е резултат от прекомерно пиене, издишаше сериозно и от всички страни. Нали всяко пиянство, дори от най-упоритите, след тия усилия и старание на лекарите да беше отшумяло отдавна. Да е облекчило чувствително състоянието на младата жена, а ето, видим резултат, никакъв. По ръцете и тялото й липсваха всякакви следи от убождания. Един от сигурните белези, че танцьорката си бие наркотици за да упражнява по-леко своята професия. Огледът в жилището също не установи присъствие или поне опаковка от такива. Факт, който при всеки заклет наркоман ако бъде регистриран, ще се приеме за сензация в управлението.
Загадката обаче оставаше все такава, като в началото. Тайнствена, забулена и упорита като прегладнял хищник. Наистина, какво можеше да е нагълтала стриптизьорката, преди да изпадне в гежкото и критично състояние. Дали случилото се не е логичен завършек от нещо друго, неподозирано. Старателно укривало се и наслагвало, докато намери отдушника. И за което, въпреки цялото си старание и опит, медиците не подозират и са безпомощни.
Детектив Джаксън покрай всички земни пороци имаше такъв, дето считаше за дарба. Умението да се самопреценява. Горещо и често му се доверяваше, направи го и тоя път. Защото доста отчетливо усети как изпада в пълно неведение. Рядко наистина, но и това състояние му се случваше. Казусът Ейми уж беше ясен като на длан, особено за погледа и приказките на шерифа. Вижда се уж почти всичко каквото е ставало в бара. И без особени усилия или напрягане от който и да е било разследващ, лесно ще се провери целесъобразносттта и от всички действия на лекарите. Момичето все така обаче продължаваше да лежи като пациентка върху болничното легло и държеше тия около нея в затормозяваща неизвестност. Трябва на дланта да има написано много, но тя повече приличаше в погледа на на детектива като свит юмрук. От който не се знае с убедителна сигурност, какво ще се види, ако пръстите се изпънат.
И да не го признаваха съвсем открито и пред всички, мнозина детективи предпочитаха далеч по-ясните случаи. Тия в които всичко е почти очебийно. Трябва съвсем още мъничко работа за да бъдат приключени или те се предадат от самосебе си. Подобна фалшива ефективност носеше име за пред началници и медиите. Появата на такава знаменитост на местопрестъплението, захранваше с мощна увереност другите, че дадения случай ще бъде непременно разнищен. Обратно становище застъпваха само истинските професионалисти, влюбените в професията си. Мечтатели, дето винаги очакват нещо по-особено, някак да е "по-така", завързано ако може. И когато вече се преборят с него, изпитваха вече неподправена и заслужена гордост от успеха.
Какво толкова странно имаше тук. Нали приятелката на Ейми е изкарала горе-долу еднакво с нея време на пилона. Нека и с голяма доза условност да бъде, но се предполага да е изпила почти същото количество алкохол, а се сдобива с най-обичайното главоболие на другия ден.
Разбира се, че няма да сподели с никого това, което мина сега през главата му, но си обеща. Ще го остави на мира, едва когато разбие цялата несъстоятелност на тая версия.
Дали пък случилото се тогава с танцьорката не е завършек от опитите на някой луд експериментатор. Дето твърдо е решил, че може да употреби ако трябва и целия свят, но ще превърне омбицията си в реалност. Случайно ли беше попаднал на стриптизьорката или е станало в резултат на дълго и търпеливо избиране на подходящия човек, това оставаше за по-маловажният, вторият план.
Едно наглед обикновено напиване в заведение, разблъскваше сега нахално с лакти всичко покрай себе си. Драпаше със зъби и нокти да се превърне в голяма сензация в града, а може би и в целия щат. Трябва ли безсъвестното наливане с алкохол в някакъв стриптийз-бар да продължава да стои при квалификацията "обикновено пиянство", щом около това определение и детективът вече не беше никак сигурен. От разговорите с очевидци на вечерта установи почти до категоричност, всеки вътре е поръчвал или предлагал своята чашка на танцьорката. Наглед безобиден жест и не е съвсем така, щом откритият от лекарите наркотик, подсещаше и за друго, което е станало. Някой го слага в чашите с питие съзнателно, дали го прави за себе си или е било предназначено за танцьорката, остава недоизяснено. Само дето този ход на разсъждения, достатъчно вмъкваше и барманът вече да е сред кръга от заподозрени. Какво му пречи да го извърши, нищо сериозно наглед. Пуска той от време на време по някое хапче в поръчката, нали той е човекът, който най-ясно и по-добре от всички останали през оная нощ, вижда накъде отива част от течността, дето излива от различните шишета, които са зад гърба му по рафтовете.
И от посоката на тия разсъждения му хрумна още, дето трябва да направи. Ще се наложи да попритисне колегите от отдела за борба с наркотиците. Нека пораздрусат и те за каквото искат подозрителната особа. Далеч по-логичен му изглежда новия казус. Щом барманът е предполагаемият извършител, нормално е да следва и предположение, че става дума за използването на един и същи опиат. Това освен дето прикриваше съвсем глупаво гърба на заподозрения, но подобно разсъждение удивително приличаше на посредствена адвокатка. Нали с помощта на различни таблетки, уловката става вече по-стабилна. Много по-скоро ще клъвнат по нея преследвачите, хукнали след подхвърленото им внушение - "търсете мнозина".
Нищо, че подобен тип разсъждения бяха все измежду елементарните "напред - назад", дето с лекота можеха да извадят от равновесие всяко мислещо същество. Абсолютни непукисти има само из евтините криминалета и холивудските екшъни.
Ако някога му се наложи да нарисува образа на нахалството, детективът Том Джаксън непременно би използвал за прототип бармана. Щом долови с тренирания си усет, че между двамата с клиента се захваща интересен разговор и той най-чевръсто избра за подходящо да е мястото за бърсане на чашите, онова което е близо до тях. Детективът разбира се му върна жеста за наблюдателност. Тропна пред очите му такъв поглед, че нахалникът със сигурност предпочете в тоя момент заведението да е празно.
Тая версия имаше и свой недостатък - липсваше мотивът. Защото Джаксън не познаваше наркоман, който си раздава наркотиците или наркопласьор, дето ги предлага съвсем безплатно.

Цветко Маринов