автор: ATROPA

137.
“Точно време. Часът е осем и нула минути” – прекъсна съня му алармата на телефона. Оправи се набързо.

И след като по ноти изсвири задачите си през деня, а именно: отпускането на ипотечния кредит от 20 000 евро и прехвърлянето на половината сума в кредитната карта, обаждането на личния си лекар за болнични и осемчасовия работен ден, се прибра вечерта капнал от умора.
Легна и заспа.
И продължи да сънува, че спи и сънува, как спи и сънува, че спи и сънува, докато се събуди в осем сутринта.


138.
Първата му мисъл беше какво трябва да приготви за утрешното си пътуване до Бургас със Стефка. Личния си багаж можеше да събере и вечерта, след като се върне от работа, а сега до 12 часа, когато трябваше да тръгне за работа, трябваше да набележи каква екипировка да купи за проникване в пещерата. Като ученик имаше един период, когато беше се записал в един клуб по “Пещерно дело” и дори влиза в една пещера, така че имаше понятие какво му беше необходимо. Лошото е че за пещерата, в която щяха да влизат, нямаше никаква информация. Дали е суха и сравнително лесно проходима или има подземни реки с езера и водопади. Така че трябваше да предвиди всичко. И първо да купи гащеризони, които да предпазват от кал и вода. За предпочитани “тежки”, които са изработени от двустранно фолиран PVC плат, които се пристягат с гумени ластици през коленете и ботушите, които в горната част, трябва да бъдат меки и еластични, а подметката относително твърда с подходящ мек грайфер.
Ръкавици с перфорирани отвори за закачване с карабинер – ключалка към въжета и други предмети при опасност и преодоляване на препятствия. Той знаеше, че в пещерите властва пълната тъмнина и към каската, пригодена за пещери и за предпазване от падащи камъни и удари в сводовете на галериите, да има лампа с електрическо захранване, с резервни батерии, а и да купи удобни, ръчни прожектори с LED. С умиление си спомняше за петромаксовата лампа, която беше ползвал на времето. Но за разлика от нея, обикновените свещи не бяха загубили значението си, а и очарованието си (защото можеше и да има вечеря), така че щеше да купи и от тях, поставени в херметически затворени тръби заедно с неотменимия кибрит. И макар че, едва ли щеше да се наложи, да купи въжета и други приспособления за преминаване както през тесни пространства, така и през зейнали пропасти. Нямаше да забрави и за раници с подходящи колани за прикрепване към тях брадвичка, чук и нож. Щеше да разпредели багажа така, че Стефка да носи съвсем малко неща. И накрая, а това беше неизбежно при опит за проникване в пещерата, в която очаква да намери съкровището на Вълчан войвода, да извади скрития в мазето револвер със седем патрона.
И защо ли това число 7, любимо и на Стефка, го съпътстваше толкова често?
А и реши да провери нещо друго.
Колко дни ще се навършат във вторник, когато ще влизат в пещерата, от вечерта, когато за първи път влезе при Стефка в казиното.
И ахна от учудване!
40!
А не беше ли това знак?
40 дни бяха необходими на Мойсей и на Христос. Първия за да получи Десетте Божи Заповеди, а втория, да не бъде изкушен от дявола.
А какво щеше да получи той?


139.
Но с ужас се сети и за друг 40 ден.
За този след смъртта. Когато душата на умрелия напуска завинаги мястото, където е живяла.
Но ако беше така, какво беше умряло в него преди 40 дни, когато влезе в казиното? И не бяха ли тези 40 дни блуждаене в отвъдното?
И къде щеше да отиде на този 40 ден?


140.
Денят се изтърколи по пътя на времето и спря на десет. Десет вечерта, когато Стефка паркира колата си пред блока, където беше на квартира и разтовари багажа си от село, разпределен в няколко малки чанти, защото не можеше да носи тежко. На шестия ден кръвотечението й беше попреминало, но се налагаше да бъде пак с превръзки. Знаеше, че болезнената й менструация затихва след седмия ден и се надяваше, че в Бургас ще бъде напълно готова да бъде “отворена”, след като беше намерила човека, на когото щеше да позволи да проникне не само в най-съкровената й част на тялото, като разкъса полулунната форма на еластичната мембрана, която е останала непокътната само при Дева Мария преди да роди, а и да го отведе в най-затънтените кътчета на непревзетата от никого досега крепост на душата си, където ревниво пазеше своите тайни.


141.
След като прибра всичко от колата си и го подреди, събра за утре багажа си и се изкъпа, позвъни на Николай. Току-що се беше върнал от работа и се подготвяше също, като се страхуваше да не забрави нещо. Тя му напомни за картите, за да й нареди пасианси и за двата изпита. Много се страхуваше, защото това й бяха първите и макар че беше чела толкова много, имаше чувството, че нищо не знае. Той я успокои, като й каза, че ще й стиска палци и най-важното, ще се опита утре вечерта да “узнае” кои въпроси ще й се паднат. Разбраха се да тръгнат в десет сутринта. Пратиха се въздушни целувки и Стефка си легна.
Легна и заспа.
Заспа и сънува.


142.
Първи сън:
Излизаше радостна от втория изпит, защото както и на първия й се бяха паднали въпроси, които Николай й предсказа вечерта.

Втори сън:
Играеше на Машината с Мидата, а Николай беше до нея. Бяха разбрали, че е нагълтана с 65% и очакваха светлинната точка да спре на Мидата, която да се отвори и от нея да изскочат три миди с бисери в тях под съпровод на тимпани и рев на тромбон, за да могат да дублират (умножат) седем пъти печалбата.

Трети сън:
Беше яхнала като кон един огромен гларус с черна точка между очите, а Николай друг, почти бял и летяха над Бургас и морето.

Четвърти сън:
Намираха се с Николай на една висока скала над морето и се готвеха за скок.

Пети сън:
Беше в църквата с булчинска рокля до Николай и свещеникът извършваше върху тях свещенодействието Брак. След като възложи върху главите им венци и трикратно ги благослови с “Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай”, те събраха в целувка устните си и когато решиха да ги разделят, се оказа, че това е невъзможно.