автор: novakov

ден преди всеки панаир...
...гражданите на "Голям залък" и "Голяма дума" задължително отивали на реката (наричаща се "Плиткатабараобрасъла" и лизваща краищата на двете селища), където се провеждал заключителния етап от ПЕП (предпанаирното едноседмично пране).
с две думи- в какво се състоял той (за етапа говоря):
ми слагал край.
знам, че не ви стана ясно, затова с още няколко думи ще дообясня.
сигурно се питате кво общо има Камасутрин, обаче е рано за това питане.
та начи... през цялата седмица жените перяли покъщината- анцузи, бермуди, бикини, калъфки за възглавници, кърпи за крака, кърпи за ръце, одеала, пердета, покривки, потници, ръкавици, слипове, сутиени, чорапи, чорапогащи, чаршафи (горен и долен), шалове, шапки, шорти, юргани и якета.
по азбучен ред съм ги наредил, за по-прегледно (на кирилица говоря, щот на латиница другояче ще бъде подредбата).
сега вече ви е ясен заключителния етап, нали ?
ясен... нищо не ви е ясно, ама...
айде обърнете се напред и слушайте:
някой от вас може и да е забелязал, че в списъка липсва "кърпа за нос" (или т.нар. носна кърпа).
в това разбира се няма нищо случайно (говоря за липсата, а не за това, че кърпа за нос=носна кърпа).
всяка мома (естествено) притежавала такъв аксесоар, и той (естествено) бил от любимата и материя, любимия и цвят, любимата и големина, и не на последно място (максимум на четвърто) носел нейните инициали.
всъщност, всички те (кърпите, не инициалите) били 30 см. Х 30 см., бели на цвят, от мек порест док.
така.
в ранното утро на деня преди панаира всички носни кърпи (за моминските става дума, мъжките са си в джобовете им) били пускани по реката при "Голям залък", a при "Голяма дума" били изваждани (от мъжете, разбира се), след което те (мъжете) разполагали с времето до края на деня, за да измислят как да изразят обичта си към любимата, връщайки и вечерта носната кърпа.
егати, как си се нахендрих сам- уж мислех да привършвам, пък още съм наникъде... тва съм аз де- новаков/така ми викат/.
продължавам.
имало какви ли не хрумвания- изрязано сърце от пресен домат и увито в кърпа; нарязана кърпа на сърца; кърпена кърпа с кръпка на сърце; изгубена кърпа;...
абе... фантазия му било майката.
ето я и Фабула- тя била много засукана, много завързана мома.
в смисъл... не че била с две леви ръце, и два десни крака, да кажем... ми била готена- гърдите и гърди, бюста и бюст, циците и цици...сичко точно.
бе "яка кака" дето му викат сега.
естествено нейната носна кърпа била извадена от Камасутрин, който никак не се затруднил да събере две и две- поетичния си талант и часовете по "Бърза бродерия-решетъчни пръсти".
и така... за да не губи време, Камасутрин предварително бил измислил текста, оставало му само да го набере (разбирай- ... ма как да го кажа сега, бе "да го извежи" ли? егати...ааа, да го избродира бе, верно, пфу).
ей го и него:


О Фабула, така омайна,
със таз температура стайна
полага ти се термоментър.
Да цапнеш две-три малки ноти,
да вдигнеш леко обороти,
да няма нужда от катетър.
Вземи сега таз носна кърпа,
че ич ме мене веч не свърта
и бързо-бързо ми кажи:
Какво за тебе да направя,
защото вече се удавих
във сочните ти две "очи"?
.........................
Сънувам само твойто име!
Пролет, лято, есен, зиме...
а термометъра сърби...
Не мога вече, разбери!




естествено, няма нужда да казвам, че текстът бил центриран, болднат и италикнат.
за разлика от кафето ми, което беше студено, рядко и свърши.
ае.