автор: ATROPA

20.
Тази вечер щеше да я помни дълго.
Отначало му потръгна и той си помисли, че отново късмета, а и безотказно работещата му досега система ще бъдат на негова страна.
Но, уви.
По време на проучвателния период, когато трябваше да предусети на кои числа да заложи, за да направи удара си, беше добре. Дори беше спечелил около сто лева. И когато започна да залага на определени числа големи суми всичко се сгромоляса. Топчето сякаш се подиграваше с него. Или спираше до, или след избраното число, или за миг се наместваше в него и отскачаше към друго. Така е понякога и в живота. Трябваше да спре и да се примири, че тази вечер не е неговата, но воден от измамната илюзия, че накрая пак ще спечели продължаваше да залага и губи. А и водките станаха доста и съзнанието му съвсем се замъгли.
И нямаше кой да го спре. Стефка я нямаше.
Топчето неумолимо, като снежна лавина връхлиташе върху всяка мисъл за успех. На три пъти си ходи вкъщи с такси да взема пари. Изтегли всичко от кредитните си карти.
За около 4 часа всичко спечелено през миналите дни хвръкна, изпари се, отиде там откъдето е дошло. Добре че не намери в един от вътрешните си джобове, закътани 60 лева, с които да плати на другия ден 50 за ток и вода и да му останат 10 до заплата.
“Ха-ха, ха-ха!” – смееше му се топчето.

21.
Пресичайки улицата за да влезе в парка, една кола едва не го удари и с клаксона си го “изведе от казиното” и върна на зебрата. Погледна часовника си. Беше минал още половин час, половин час, през който като на кинолента си беше представил случилото се от първата до последната вечер в казиното. Последната, която всъщност беше снощи до 3 часа тази сутрин. Смътно си спомняше как се беше прибрал, след като беше проиграл всичко и поиска назаем 5 лева от една колежка на Стефка, за да се прибере с такси. Добре, че днес почиваше и се събуди чак в три следобед. Още не можеше да повярва на случилото се и пребърка всичките си джобове с надежда да му е останал някой лев. За голям късмет намери в един от вътрешните си джобове 60 лева, с които щеше да си плати сметките за ток и вода, защото последния срок изтичаше днес и щяха да му останат 10 лева.
Какъв разкош!!!
Но за посещение на казиното не можеше и да помисли. Трябваше да чака заплатата си след два дни. Но пък понякога се случват и чудеса.
Незнайно защо тези странстващи музиканти му бяха дали тъй необходимите 50 лева, за да отиде пак в казиното тази вечер. До осем оставаше още един час. Смрачаваше се. Влезе в парка, който беше в края на града. Много малко градове в България притежаваха такива места за отдих и почивка. В началото на парка се намираше епархията на Владиката. Предишния беше починал преди няколко месеца и сега имаше нов Владика. Николай беше кръстен лично от стария Владика и пазеше много добри спомени за него. Той беше свят човек и всички свещеници и миряни го обичаха и почитаха. За новия се носеха разни слухове, че пиел много и ходил по жени и то не само в девическите манастири.
За да навлезе в парка на мястото, където обичаше да ходи най много, трябваше да мине край епархията. Почти вече беше станало тъмно. В мрачината забеляза, че от задния вход на епархията излизат работници и изхвърлят до кошовете за боклук какво ли не. Николай веднага разбра, че новият Владика изхвърля всичко старо от предшественика си. Кошовете бяха пълни, а до тях имаше три купчини. В една от купчините му се стори, че нещо свети. Доближи се. Разрови се в боклука и попадна на малък куфар, който излъчваше невидима светлина. Веднага го взе и побягна.
Мислеше като се прибере в къщи да види какво има в него.

22.
Той беше “видял” невидима светлина.
Всяко нещо на този свят има две страни: видима (или външна), и невидима (вътрешна). И както при седемте тайнства, установени от Светата Православна Църква, към видимата спадат, например, при Кръщението – водата; хлябът и виното при Евхаристията; Светото миро при Миропомазването, а към невидимата – възприемане на благодатните дарове на Св. дух, които са различни за всяко тайнство. Така при покаяние се дава благодат, която очиства от греховете, при брака благодат за раждане и възпитание на децата.
В случая той беше “видял” от външната страна някакъв си куфар, а от вътрешната му – невидимата благодат на Господа.

23.
Не живееше далече и бързо се прибра в къщи. Апартаментът му се намираше на 6 етаж, на юг,с панорамен изглед към града, а на север към парка.
Разтреперан постави куфара на масата. Обзе го чувство, което беше изпитвал и други път. Но кога и къде?! Внезапно си спомни. Преди година се беше включил в една ремонтна група, с която посети българския манастир Свети Зограф в Атон. Винаги, когато минаваше покрай вратата на библиотеката, където се съхраняваше най-скъпоценното съкровище на манастира “История славянобългарска” на Паисий, неволно потръпваше. Как му се искаше да я види, да я пипне с ръка. Но нито веднъж не се реши да почука, за да му отворят.
И там, всред величествената природа, имаше моменти, когато този уединен живот на монасите отдадени на Бога му харесваше и се виждаше как, отегчен от живота, е в една от килиите на манастира и се моли...
Но това време още не беше дошло.
“И дано да не дойде скоро” – си помисли той, отваряйки куфара.