автор: nikoi

И в този час се раждат богородици.
Надеждата без друго не умира.
Светът не е цветя, миро и рози
и някой трябва всички да разбира.
И някой трябва все да бъде разпнат,
между лъва и агнето да се намира.
И в този час спасители се раждат,
но никой нито чува, ни разбира.
И в този час умират настоящи
и бъдещи тъги със детски писък.
Навярно богородици се раждат
и нещо от небето ги орисва
да пъплят по пътеки омърсени,
но да родят поредния спасител.
Добре че в яловите мои вени
отдавна нищо светещо не скита.
Добре че ще оставя на света ни
единствено тъга. Ще я измие
момиченце със плитки, изтъкани
от святостта на всичките светии..