Приковани на кръст между крайности
по балканския път си вървим.
Труден път. Преизпълнен с потайности.
Знаем го. Но отново грешим.
Влачим кръста нагоре по билото -
друг път вие надолу, в дола.
Връх-светиня за нас е бесилото,
а животът е фабула зла.
Нрав балкански ли, памет нетрайна ли -
все по-трудният път е избран.
Орис горда ли, твърде нехайна ли -
от кръстовища той е скован.
Топла обич към Севера тегли ни,
откъм Юга с кервани дрънчим.
Депозира ни Изтока кредити,
а на Запад през ребус вървим...
Труден избор. Балкански потайности!
Лабиринт сред полето градим.
Приковани на кръст сме от крайности.
Знаем го. И отново грешим.