автор: RockAround_theC_l_ock

или:

Скоропоговорка (при тупането на килими)

Моя първа и последна –
птичка** моя, ненагледна,
със душа широка, волна –
все, от мене недоволна,
уморих се, обич моя,
за целувки да те моля,
и за ласки – ред да чакам...

... мисля да си хвана влака –
по света да се затиря –
друга обич да си диря,
че от твоите въздишки
по ушите имам пришки...
и главата ми надута –
все, че ходиш необута,
необлечена “по мода”...

... и че аз – не съм порода
благородна, чиста, рядка –
тя била "голяма патка",
с тази орисия черна
да ми стане “благоверна”,
и да страда покрай мене
толкова години време...
...

Всъщност, тупайки килима,
ярост насъбрал за трима
и прибирайки се в къщи –
тази, дето ми се мръщи,
си я проснах на килима!

Тя – да вика”Остави ма!...”
Аз – с една шибалка мека
шибах, бавно и полека...
То, взема, че ми олекна!


Бой..Боев, 2012
... ... ... ... ... ... ...
**ако от силното тупане, при произнасяне на „птичка”
Ви се губи „т”-то – няма страшно... всякак – става! :)