автор: zaltia

Съскам страшно, тихичко пълзя,
мога и да плувам, мога с часове да спя...
но от всичко изброено най- обичам,
на лъчите слънчеви да се препичам.

На скалите парещи, чувствам се добре,
жабите са ми любими, хапвам ги по две...
щъркът дългокрак, за мен пък най- опасен е,
с клюнът си огромен, може да ме изяде.

Досетихте се вече, кой пълзи със съскаща уста...
да деца познахте ме, аз съм страшната ЗМИЯ.