автор: secret_rose

Разтварят сънищата ми една врата.
Врата от рог, предесенно уханна.
Навън остават топлите лета
обагрили живота ми със давност.

Пристъпвам... следват четири нива:
на първото сънувам дивна слава.
На второто съм някак без слова,
а в третото - ни спомен, ни забрава съм...

Едва в четвъртото стъпалце идвам аз.
Разтварям се. Отивам си. Лика ми
отстъпва място, и дочувам Глас -
една вечерна среща със Духа ми.

И в тази мъртва точка, в този миг
където миговете носят само Утро
в сърцето ми покълва нечий вик
и раздвоява моето отвътре.

Събуждам се... Отново в две очи.
И две ръце. Предесенно вселенни.
А някъде в незримото звучи
частичка Истина. И ме променя.