автор: ivalex

Остави го да мълчи,
то е само капчица под небето.
Трептене от камбанен звън в утрото,
преди да се е вдигнала росата.
Проблясък в зениците му.
Спомен от мъгли и сребърни елфи,
не поели пътя за връщане.
Слънчев лъч избягал надолу,
обичащ облаците в тревите.
Сенчица от незагаснал
нощен лампион край реката.
Остави го да те има само миг.
Не го помни, не знай кое е.
Душите нямат врати.
Имат тебе.