автор: bolero

Задъхани от опит да се осезаят, ветровете някой ден издъхват невидими, непочувствали се, неразбрани.
И когато човек се разхожда някъде, някога, сам или с някого, когато чувства леките ласки по голите си пръсти, без да стига с конкретна окраска на обяснения защо и как, той изпитва първичното диво, импулсивно наслаждение. Това природно удоволствие обаче, поради своята естественост не въплъщава в действието си нахалство и претенциозност, а човекът, чиято чиста душа многократно се е напластявала с духа на неистинското, е загрубял и станал почти непромокаем за това несъвършенство. Пръстите му се размърдват, конвулсивно се схлупват в юмрук или в шепа и все така недоосъзнато повтарят вече отдавна научения път към джоба.