Времето на светлината крета в своето ограничение между две безвременни нощи,
когато единствено остава чувството за мрачно клатушкане на нервните окончания на зрението ти. Това чувство до такава степен те заема цялата, че тръпките на визуалните представи започват да виреят някъде отвъд очите ти. Това е резултатът на самообграждащото се съзнание, което болезнено чуждо осезаваш във времето на светлината.