 |  Те си имаха свои възвишени цели –
режисираха нашите драми.
Разкроиха небето на едри парцели
и му туриха тежки огради.
Ние, птиците, вече пълзим по земята.
И дори ни е някак… комфортно.
Опознали предела на краткото лято,
даже стигаме райските порти.
Но и там политици се мъдрят на входа.
И налагат ни данък нирвана.
Още няколко такси и няколко глоби –
и сме вече удобни за края.
Ние, птиците, искаме само да знаем
колко – те – посадиха череши.
Та да могат децата ни вън да играят,
разсъблекли крилатите дрешки.
Ние, птиците, толкова бързо ще тръгнем –
като червеи в черна проказа.
Днес ловци на сърца поотделно обръгват
любовта ни, закътана в пазва.
И не питайте колко остава, палачи –
до свидливото приказно време.
Най-добре ще се смее последният плачещ.
Като кон над разкъсано стреме.
И не питайте колко остава до утре.
Може само секунди да струва.
Ние, птиците – вечните шибани лумпени –
и на сън свободата рисуваме.
Публикувано от aurora на 24.07.2012 @ 15:34:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.33
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Ние, птиците" | Вход | 6 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ние, птиците
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 14.08.2012 @ 12:03:29
(Профил | Изпрати бележка) | "И не питайте колко остава до утре."
Времето е условно понятие, съществуващо само в човешкия непълноценен речник. Всичко се случва на една плоскост в различни илюзорни дистанции, които ни помагат да контролираме съзидателната сила на мисълта, чрез показване на забавен кадър причинно-следствените връзки. Единствено овладявайки своята енергия и мисъл бихме могли да достигнем тази жадувана и на сън свобода.
В несъвършения човешки свят полетът на духа е нашето осъзнато бягство...към себе си. |
Re: Ние, птиците
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 14.08.2012 @ 12:38:55
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Тези, които са успели да овладеят (и контролират) енергиите, обикновено съзнателно са вън от социума.
И знаят каква е цената...
Въпрос на избор дали да правиш нещо единствено за себе си, скъсявайки пътя към собствената си нирвана... :) |
]
Re: Ние, птиците
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 24.07.2012 @ 17:28:09
(Профил | Изпрати бележка) | Само че, аз - НЕ СЪВСЕМ... (съгласен... искам да кажа!)
Не знам дали всеки, някога е виждал *плачещ крокодил*... Е, аз - съм!
(това - за *плачещия кон*... :)
А сега - за образа-метафора:
Стремето се къса/разкъсва, ако зверски го пришпорваш (коня)!
Но и аз не приемам, че това е най-сполучлив начин на внушение.
Нито, че всеки читател, трябва - като мен: Да чете ПЪРВО - ДОБРОНАМЕРЕНО, а после - критично.
Иначе се получава нещо като *плачещ крокодил*.
Е, виновен първо, разбира се е този, който си е изти-пос(тн)ал з..ника
- на голия*интерес* на *добронамерения* читател!
Е, по въпроса за безопасния секс и необходимото обезболяващо средство -
няма да се съблазнявам да коментирам подробности!...
(че ще ме и-бан... нат!... моменталически... !!!)... :( :( :(
Бой..Боев, на вашите услуги!
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
]
Re: Ние, птиците
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 24.07.2012 @ 16:33:20
(Профил | Изпрати бележка) | Ъ-ъ, и аз, таковата, съм съгласна с Красавището по забележките за обръгването и засмения кон. :)
Ама не можах да направя нейния сложен извод за наготово посадените череши.
(Да не се избиете сега, ей, че ви пречуках) :)
И мен не ме бийте, ако може, но не е задължително чак толкоз :) |
Re: Ние, птиците
от krasavitsa на 24.07.2012 @ 17:03:03
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки отговаря за себе си, alfa_c.
Да можеш да поемаш отговорности - това е едно от първите изпитания, на които ни подложи демокрацията. Естествено, че не всички го разбраха. И не го издържаха, затова сега все се жалват.
:-))))) |
]
]
Re: Ние, птиците
от krasavitsa на 24.07.2012 @ 16:16:25
(Профил | Изпрати бележка) | Поредното ти недомислено и скалъпено стихотворение, papacot.
Основната му идея е, че ние, птиците (разбирай народът) като едни готованци чакаме на политиците да ни посадят череши, та да имало наготово и ние, и децата ни какво да кълвем. И това ако не е пълно непознаване на държавността ни, не знам кое е.
А че е скалъпено, доказват тези два стиха, в които пак няма никакъв смисъл:
„Днес ловци на сърца поотделно обръгват
любовта ни, закътана в пазва.“
Време е да научиш значенията на думите в българския език. Ето какво казва тълковният речник:
обръгваш, несв.; на какво? Привиквам да понасям нещо. Обръгвам на студ.
И за този бисер нямам думи:
„Най-добре ще се смее последният плачещ.
Като кон над разкъсано стреме.“
:-)))))))) |
]
Re: Ние, птиците
от krasavitsa на 24.07.2012 @ 20:49:37
(Профил | Изпрати бележка) | Здрасти, ПАПАТАК!
Има за какво да ми благодариш. :-))))))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 859
ХуЛитери: 4
Всичко: 863
Онлайн сега:
