автор: salwia

Когато ще съм само прашен
случай,
нелипсващият цвят на твоя
акварел,
ше се потуля тихо,
везните ще заключа,
да не отмерват
кой дал-взел..
И близкото до тебе
ще бъде най-далечно.
Защото ще се спъва
във непоискан дар..
Ще бъда нелюбима..
Какво пък,няма вечно,
животът е гротеска на пазар,
във който всеки вика
и стоката си хвали,
а чувствата-отдавна суета..
И птичето във нас
с простора ще се дави..
Стърчат най-грозните пера..
И някак неудобно
въздухът не стига,
да изречем най-топлите слова..
От стискане на зъби-
зеленото премигва..
Бутонът ми се скърши..
а аз сълзя,сълзя..