автор: aisheto

Какви ги упилтачих! Лелий- мале!
Що стъпах ф хоримага на кантар,
Той- мой Асан съ хвана за тумбака
и са камбична рипайки ут смях.

Ми вика- „ Ти гу счупи маа Айшету,
виж- сплеска гу- ши тряя гу платя!
Худи мери са там – ф тиквизисету
да видим колку тона си сига!“

Така съ сбидих, толку съ разстроих!
Му рекнах-„Кът мудел ши съ фталя“,
чи питах, четох гледах, одих
и схвнах как и колку да яда.

Съседката ми каза- лесну става!
Виж, мъж ми Пройчо- улюби са у мен!
Яма, фталих съ, стройна съм тупола,
хем ям пу многу, ну едно нъ ден!

Днес – саму зели, утре- саму пили,
На трети ден – картофи, посли- ляб,
Ни трябва съ муриш, да дигаш гири
ни рабути, ма многу, многу яж.

Брей! Убау! Съвсем кату за мени!
Угледах дворофте- какво из тях расте,
чи, кът ми дойдъха идеи, след идеи,
ама избрах накрай- думат ми съ яде!

Знам, Мара гледа убаву думати
Прискочих приз дуваря й нущя
и кака ви Айше дукрай умлати
Марийкинти думати ду една.

Пу третити питли съ сврях у къщи
и викам на Асан- „ Ни мой да ям!
Съм болнъ щот ти многу мъ убиди!
Гутви си ти Асане вечи сам!“

И сладку спах, прияла ут диета!
Събудих съ ут рев и ут пищня!
Ми- Мара била! Скуби си кусата!
Дере туй гърло: „ Някуй мъ убра!“

Га мръкна, глад мъ заприсвива
та влязох там- у Пришовий бустан
и съ натъпках дъ съм по- красива
със пъпеши! Идин ни стана зян!

На друга нощ – в краставичака
солих и ядох, ядох и солих
тъй- ден слид ден, мъ всеки съ уплака
щот селуто дукрай убикулих.

Мъ тоз Асан май нещу съ усети.
Низнам защо, ам сън ни гу луви.
Уж оди да нагледа той уфцети,
пък фсе слид мен започна да върви.

Низнам, да ний разбрал чи ям диети?!
Или, със Шарън Стоун мъ припузна,
мъ залюбезничи, чак иска да ми свети
га мръкни ми съ лепва приз нуща!