автор: barona_36

Oтиват си любимите жени,
които тъй и не познах изцяло.
Не помня ни коя ми измени,
ни с дух коя съм търсил. Или с тяло.

Отиват си една подир една,
с "Осанна" тази, другата с "Разпни го".
И капе непосилна тишина
на вечерта по тъничките мигли.

Отиват си обидени или
въздигани до култ, до песен птича.
Като отрязан крак ще преболи
и чувството, че друг ще ги обича.

Отиват си. Тък както са дошли.
Светът осъмва като кошер празен.
И да не помня всичките пчели,
прозрачен мед по устните си пазя...