автор: osi4kata

Днес е неделя. Ден Четвърти от моята диета. Вчера уж щях да почивам, а поминах само със седем-осем палачинки и сиренце. Затова обявявам и днешния ден за почивен. Откъм диети..
До мен спи мъж. Иван. Висок, слаб, гарвановочерен ... Европеиден, де. Светло-бежова кожа, в лееко по-тъмната гама. Очи – топъл лешников цвят! Къде съм бляла до сега, че не съм се влюбила в тия очи? В Пильо, естествено. Абсолютна лузерка съм! Все искам мъже, които не ТРЯБВА да имам. С Иван се получава по иначе - нищо не ме спира да го имам. Което звучи на първо четене скучно, лишено от предизвикателство. Но пък – какъв любовник е само.. Мамоо, изчервявам се само като си припомня за снощи. Ако ревливото Жижи не се беше закачило за бате си Ванко, най-вероятно щях да отложа гушването или да го отменя. Но - появата на конкуренция наоколо ме кара да реагирам светкавично. Знаех, че Иван е дошъл заради мен и после видях как се пречупи пред сладникавия чар на лиглата, и взе да ме възприема приятелски. Не искам повече мъже-приятели! Имам си Пильо. С приятели - секс не става! Поне при мен. Затова вчера взех нещата в мои ръце. И не съжалявам за нито една секунда от изминалата нощ.

Включвам кафе-машината, храня котката и си вземам душ. Стоя в душ-кабината, водата тече отгоре ми и аз още усещам онази тръпнеща слабост в слабините, която ми носи удоволствие... Мммм, физическо удоволствие, което преминава в духовна наслада.. Аууу, че хубаво... Зърната на гърдите ми са щръкнали като два кафяви бонбона „скитълс“. Тялото ми е пълно с енергия. Увивам се от раменете надолу с голямата хавлиена кърпа и излизам от банята. Иван се е събудил, легнал е на една страна, подпрял е главата си с ръка и си мисли нещо негово си. Като ме вижда ,става и се доближава до мен, после ми дръпва хавлията и пак ме гледа като Къс Месо. Прекарва пръсти по извивките ми и ме целува зад ухото. Това ме подлудява! Джи-точка – казва той и плъзва устните си по тялото ми, а ръцете му ме докосват с края на пръстите си. Шепне, че съм като статуетка от слонова кост... Отлагаме кафето за по-късно.

Телефонът ми звъни и е 10.30 сутринта. Наоколо е като след извънземна инвазия – всичко е с главата надолу. Леглото не побира страстта на Иван. Котю се е свил в ъгъла и примижва. Тоя ще ти се изпикае в обувките – казвам на Иван и вдигам телефона, защото е Пильо. Пилче, казва той, помооощ! Симона ме изхвърли, онова малкото си водило дневник и писало как ми прави шпаги в колата пред блока. Ужас! При Сълзица ме е страх да се настаня, знаеш я каква е... Да дойда при теб за няколко дни, докато оправя отношенията със Симона? Пильо, отвръщам аз, Сълзица да не вземе да изревнува, че ще ми се наложи да си търся нова работа, а знаеш как е сега – 10% безработица. Кой ще ме вземе на работа? На възраст съм вече... Пильо се кикоти и вика – Те, нЕма да те вАрят, бе Пилче. Няма страшно, Сълзица иначе е пичага! Много си падна по мен и никога няма да изревнува от теб.. Знае те каква си застреляна и плюс това има подозрения, че си на другия бряг. Ми, идвай тогава, бе Пильо! Нямаш проблеми, ще живееш в малката стая. Първата седмица си ми на гости, ако има усложнения и се заседиш – ще пращаш 1/3 от наема. Без да ме пита защо 1/3 само , обектът на доскорошните ми мокри сънища се съгласява с условията и ме уведомява, че е пред блока. В колата. „ААА, казвам, чакай малко да се оправя, че сега ставам! Пильо пак се киска – кво, бе, страх те е да не ти видя снажното тяло ли? Не се коркай, след сълзичката – просто няма да те забележа... Стой и чакай още 15 минути! – изревавам аз и затварям мобилния...

Иван мълчи и си обува чорапите. Не му харесва, че Пильо ще се нанася тук за извество време, усещам го по сумтенето. Напомня ми на баща ми, което не е в негов плюс. Изнесох се от дома на родителите си, когато бях на 16. Заради баща ми. Прибирам се от училище – той гледа телевизия и псува по рекламите, макар да им е мютнал говора. После пуска новините и пак псува! Всички били идиоти! Ми, питах го аз веднъж, ти като не си идиот – защо гледаш толкова много телевизия, щом те дразни? И защо само псуваш? Той ме погледна лошо и оттогава, докато се изнесох, като ме видеше сумтеше ето така. Защото не му мина номерът да е център на внимание, поне пред мен.

Казвам на Иван, че ако не му харесва, дето Пильо ще поседи седмица-две - да не се насилва да присъства. Пильо ми е приятел, добавям. Нямам право да го зарежа, когато мога да му помогна. Иван отвръща, че няма нищо против приятелите ми, но Пильо изглежда като плазмодий – лигав и безотговорен. И такива хабер си нямат какво е приятелство. Отвръщам му, че просто не познава човека , оправям леглото, събирам разхвърляните дрехи, изхвърлям използваните презервативи и след малко отварям на Пильо външната врата.
Пильо ме млясва свойски по бузата , пита има ли кафе и чак после забелязва, че и Иван е тук. Пита го да не го е изпратила Сълзица за нещо и Ивам отвръща, че той не работи в събота и неделя. Аз се извинявам, че трябва да купя мляко и излизам. Като се връщам – Иван си е тръгнал. Питам дали не е казал нещо преди тръгване,. Не, нищо – казва Пильо. Не го ли виждаш, че хич не е по приказките? Ни приема, ни предава.. И след това ми разказва за изцепките на Сълзица, за жена си – как съскала като пепелянка, докато му шепнела, заради момиченцата им, да си обира крушите и да не И се мярка пред очите. За Жижи-тъпото, което го заплашвало, че ще си сложи край на живота.. И такива едни от сорта, които вчера биха ме разсмели, а днес – не могат. По едно време Пильо се усеща и ме пита – Кво ти има, Ренка? Нещо не си на кеф. Този шофьор защо се беше натресъл?

И му разказвам всичко – от игла до конец, без да спестя нито една подробност. Като на истински приятел, ама ми се струва, че на него не му харесва, макар да се прави на заинтересуван. Рени, прекъсва ме той по някое време, имаш ли нещо сготвено. Има, казвам, пиле с тика-масала сос в хладилника. Искаш ли? Отговаря положително и аз приготвям масата, притоплям две чинии с ядене в микровълновата, нарязвам хляб. Ядем мълчаливо и мълчанието тегне във въздуха. Пильо, питам, защо се наду такъв? А той – Не, съм бе.. Мисля си как шофьорите се уреждат с отличнички, а аз не мога. И се смее, ама някак като насила и не му отива.
Ти никога не си искал да се уредиш, затова - отвръщам и Пильо хваща ръката ми през масата. Не си издърпах веднага ръката, почаках да видя дали ще стане нещо. Но нищо не стана. Няма електричество, няма заряд. Влечението ми към Пильо е било мираж, съновидение. Несъществуващо в реалното. Казвам му какво мисля по въпроса. Директно. Казвам му и за сънищата си и го карам да се почувства малко по-добре. Пильо, рече моят приятел, ние с теб сме утрепали една голяма любов, да знаеш. Защото и двамата сме гламави!

После се изтягаме на канапето – той от едната страна, аз от другата, душим си краката и гледаме повторението на Док Мартин, защото аз го проспах миналата вечер. И тоя път го проспивам. Пильо е отворил вратата на Иван и ми е метнал едно шалте отгоре. Събуждам се в 4.15 след обяд и ги намирам да водят малко по-човешки разговор, в който и двамата взимат участие.
Влизам в спалнята да се преоблека и виждам, че Иван си е донесъл работната униформа – черен костюм, тъмносиня риза и вратовръзка на шарени ромбоиди и едно малко наилоново пликче, надниквам вътре – бельо и два-три чифта чорапи... Значи ще прекара нощта тук! Става ми готино...

Излизаме към 8 часа и тримата. С колата на Иван – възрастно Поло – 94 година, червено. Пильо ме моли да седна на задната седалка, защото колата е малокалибрена двувратка и той не можел да се сгъне отзад. Минаваме първо през Четирите Краля и заварваме там Сълзица, разярена като диво прасе, защото Пильо И затворил телефона. Той още не И е казал, че е малко женен. Оставяме ги да се изяснят и отиваме да играем билярд като преди това си взимаме аз - водка, Иван – сок. Ще ти ръждяса вътрешното Аз – казвам му и той ме прегръща през раменете. След две игри билярд ние си тръгваме. Пильо остава със Сълзица и аз несъзнателно изпитвам облекчение. Нощта е наша! Струва ми се, че се влюбвам...

Късно през нощта, когато Иван вече спи, се качвам на кантара - свалила съм цели 250 грама!