автор: tzvetcomarinov

Има такава порода специалисти, които упорито си вярват, че най-добре ще я свършат работата, ако са напипали истински факти и доказателства. Втората смятат за по-важно това, как вече са решили поставената задача, а удачно ли са
доложили за нейното изпълнение пред началството. Е, разбира се никога не трябва да забравяме и чешитите. Ония, дето все не попадат трайно в някоя класификация, но ги има дори в борбата срещу организираната престъпност. За капитан Миладинов най-съществен оставаше избора на позиция, която ще му гарантира успех. И той намери такава, дето за мнозина би изглеждала безнадеждна, стълбището на управлението. Трябва да почака излизането на Нелито. Освен привлекателна външност, старши лейтенантът в рокля имаше репутация на голям спец в боравенето със СРС-та. Можеше да разбие парола или създаде такава мрежа за която специалисти в дългогодишен опит ще ви кимат разочароващо - "Няма да стане". И двамата едва ли някога щяха да си го признаят, но вероятно от първия ден на съвместната работа, запрехвърчаха помежду им от пикантните искри. Само, че с последствия точно като при бенгалския огън в новогодишната нощ. Забавляват, радват и не очакват нищо повече от тях след като угаснат.
Ето я, излиза обичайно устремно от вратата, сякаш едва е дочакала тоя миг. Старши лейтенант Сърменова както винаги е облечена предизвикателно и дръзко. На улицата ако я срещне. В трамвая или кафенето, всеки би я причислил компетентно към графата "Готино маце". Без да подозира, че насреща му е големия специалист, който ще анализира и най-случайно изтърваната фраза по джиесема или разгадае смисъла на неуместно изчукано върху клавиатурата на компютъра.
-Капитан Миладинов, каква изненада. Мислех, че отдавна си преодолял тинейджърския навик да причакваш момичета до училищната врата. За да изречеш не и това, което си обмислял дълго време.
Налагаше се Миладинов да пропусне вече чутото, съвсем като след загасналите искрици от бенгалския огън. Иска да са от другите, но трябва тогава да намери и подходящия начин да стигне до тях. Опита по избрания в момента, защото го сметна за подходящ.
-Нели, трябва да пробиеш тоя номер.
Каза го, но без да употреби шаблона. С предварително готови цифри или като я накара да ги запише върху нещо. Вероятно съпругът й е използвал по-малко усилия да превземе нейната красота, отколкото за преодоляване мозък, дето повече наподобява компютърна памет.
-Миладинов, - при всичките им закачки и двусмислени шеги, старши лейтенант Нели Сърменова никога още не беше се обръщала към него по име. - Трябва ли на един от най-опитните и квалифицирани в отдела да уточнявам, какъв е реда за отправяне на подобни искания.
-Вероятно да има някой популярен, но той ще се окаже по-дълъг и от оня с който ще стигна до твоето сърце.
-Нахалство и самочувствие не ти липсват, капитане. - реагира с тънката си закачлива усмивка офицер Сърменова. - Изглежда ако работя по-често с теб в екип, ще мога по-точно да определя и колко е делът му в успехите ти. - Спря. Изглежда искаше да помисли още върху отговора. - Ще видя какво мога да направя по въпроса.
Срещу привидно неангажиращото с думите, капитан Миладинов можеше да бъде напълно спокоен. Гледката, която предложи колежката докато се качваше в колата беше по-добра гаранция и от най-емоционално изказаното обещание.

Цветко Маринов