автор: apostola

През слънцето ще се промъкна
и целият ще съм в лъчи.
Дори за миг не ще замлъкна
да грея в твоите очи.

И облаците ще взривявам
в зори пред твоята врата.
В небето ти ще се явявам
с гердани лунни от злата.

Със думи аз ще те заливам,
ще те пронизвам със лъчи.
От чувствата си ще преливам-
ще влизам в твоите очи.

Ще легна аз-отвън на прага
на твойто чакащо сърце.
Тогаз ще те погаля, драга,
със мойте слънчеви ръце!