Беше страхотен залез,
такъв, какъвто виждаш
веднъж или два пъти в живота си -
хората слизаха от колите си,
отегчените домакини,
забравили за мръсните чинии
и за пияните си мъже
рееха копнежи
като пране през прозорците си,
сервитьорките забравиха за сметките,
клиентите забравиха за поръчките си,
пътниците в натежалите автобуси
забравиха за нощните си графици,
отегчените до смърт
пробудиха сетивата си,
щастливите изпаднаха в екстаз,
уличните крадци
бяха готови да изоставят занаята си,
скърбящите
захвърлиха тегобите си,
проповедниците
видяха как думите им
се превръщат във вино...
Беше страхотен залез.
Нещо, за което да разказваш
дълго, след като е свършило.
Продължи пет минути.
Точно толкова,
колкото продължават
всички страхотни неща в живота.