автор: tzvetcomarinov

Ще опита тогава с друг. Само срещу тридесет стотинки може да изпие третото за тоя ден кафе, а сърцето нека не се държи като надзирател. Трикът е потребен на работата, а не заради някой самоцелен любовен флирт. Заведението, ако
постройката заявяваща го с табелка и няколко рекламни чадъри на световно известна марка безалкохолна напитка, предендира настоятелно за това. Собственичката му без колебание може да се приеме, че има развит търговски нюх. На възраст е такава, която няма скоро да приближи на събеседничката му от преди малко. Да подготви почвата ако реши да сее нещо тук, Миладинов освен очакваното кафе си поръча студена газирана напитка, захаросани ядки и пакетче солети. Няма по света търговец, който да не се радва на по-голямата сделка. Потвърждението не закъсня, усмивка с етикет "Заповядайте" и красива цветна салфетка. Разбира ли от намеци клиентът, ще се досети защо на дъното на чашата има деликатно поставено кубче лед. И върху което сервитьорката или управителка, не ставаше ясно до сега, изля почти половината от бутилката с кока-кола. Наистина трябваше да направи повече от скромното "Благодаря", дето върна обратно заради обслужването.
Сега нека завърти внимание и към отсрещната маса, клиентите й бяха на възраст по-малка от неговата. Двамата младежи трябва да са намерили стотинки из джобовете за по едно кафе, но като истински кавалери са поръчали за дамата и чаша плодов сок. Тя разбира се подобаващо е оценила жеста. Щом е кръстосала предизвикателно краката си обути в шорти с цвят, претендиращ да е някакъв далечен роднина на пинка. Отпива на малки глътки през сламката и мята често настрана поглед, сякаш пред очите й не е малкия окантован с бурени селски площад, а разкошна гледка от някоя ресторантска веранда в Кан. Какво искаше сега на място да се поправи? Абсолютно нищо, щом връзка между разум и самочувствие, тук никога не е била установявана както трябва.
Лесно разгада любопитството им върху собствената персона и още по-чевръсто пресметна, че са му безполезни. Говореха на език за който нито историята, нито съвремието са на едно мнение, че действително има такъв. Солетките и захаросаните ядки са наистина удобно средство да седите на маса до когато поискате. Под друг от рекламните чадъри се настаниха двама възрастни, които независимо какво ще си поръчат, обезателно ще преразкажат един на друг новините от телевизията. По-интересна е колата прекосяваща в момента площадчето и сърдито изръмжала като на рали по вече познатата му уличка. Жената сервирала с широка усмивка, неволно извърши нещо съобразително и полезно. Веднага след като остави бутилката с газирано на масата, поиска да оправят и сметката. Звучеше логично и правдоподобно, все пак той не е местен и познат човек. Вместо засегнат, трябваше да е благодарен, защото може да си тръгне когато поиска. Така и направи. Разбира се, че не хукна подир впечатлилата го бързоходна машина, а по една от страничните улици. Гледката не успя да го изненада с нищо, беше я очаквал такава. Шофьорът и единият от младежите, които преди малко пиеха кафе под навеса, туряха чевръсто нещо сега в багажника.
Капитан Миладинов не беше актьор от филм, който заснемаха на площадката, затова се върна деликатно и потърси място, където никой няма да му пречи на снимането. Кадрите не бяха предназначени за нуждите на бъдещо съдебно обвинение, а за онова което бе построил вече от здрава логика и елементи на разсъждения в своята глава.

Цветко Маринов