(фентъзи)
Към скùта на Повелителката на Небесните коне се прокрадваха тихи стъпки. Тя не спеше и ги чу. Притаù дъх в сянката на отвесната скала и зачака. До нея приклекна снежен барс, готов за скок. Но Еспора му даде знак да кротува и той застина в мрака.
Черни облаци покриха небето. Дори очертанията на близките скатове потънаха в непрогледна тъма...
Сребърна диадема с единайсет аметиста красеше високото чело на девойката и отваряше вътрешното ù зрение, затова жрицата, въпреки мрака, виждаше ясно всичко наоколо.
Но този, който се стремеше към нея, беше в опасност и тя вдигна десница към небето, прошепна кратка молитва към своя бог и след миг облаците се разкъсаха. От висините надникнаха едри летни звезди, сред които царствено засия пълната Луна и освети стръмната теснина, покрита с лишеи.
Дълбоко под скалите на Имеон се плискаха водите на река Окс...
Стъпките приближаваха...
Еспора долови тихото пръхтене на любимия си кон Аспар, който бдеше над стадото бели кобилки в близката гора. „Не се тревожи, приятелю, ще посрещна достойно неканения гост” – отправи тя мислено послание към четириногия красавец.
И зачака спокойно появата на Защитника на мъжете*.
Беше сигурна, че това е той – Покорителят на половин Азия, препуснал след мечтата си за живот в слава.
Той бе отвоювал вече своя и на учителя си Аристотел блян да бъде спасена гръцката чест, срината от персите...
Бе възвърнал достойнството на Египет, където жреците го обявиха за син на бог Амон Ра...
Мечтаеше да тръгне на Запад и да промени политическата карта на Европа...
Но се отправи на Изток в преследване на Дарий. В търсене края на света… И на Небесните коне...
ИЛЮСТРАЦИЯ:
НЕБЕСНИ КОНЕ
В същността на Великия цар бяха сложно преплетени монàдите** на смел пълководец, в чиито жили течеше македонска, илирийска, епирска (а според някои – и египетска) кръв, с вродените заложби към изкусното слово, доразвити от Анаксимен, който пробуди у Александър интерес към непреходната мъдрост и красота на Омировите стихове. А от Аристотел усвои знания за божественото устройство на света, за висшата нравственост и необятните възможности на безсмъртния човешки дух...
Имаше и един мъж с достолепна осанка, облечен в характерните за египетски астролог и предсказател ленени дрехи. Той посвети любознателния юноша в тайните на своите древни знания от Земята на пирамидите…И преди да си тръгне от Пела, му остави малка кутийка с магически фигурки. Нея и свитък с „Илиада” на Омир младият македонски цар щеше да носи винаги със себе си…
Бяха в него и сега - пред скита на Повелителката на Небесните коне…
За тайнствената жрица бе слушал като дете от дойката си - бактрийка, която го приспиваше с чудните си източни приказки…
Ала в сърцето на пустинята, в светилището на бог Амон Ра, върховният жрец спомена името ù – Еспора – и събуди любопитството на Великия македонец.
Александър даде знак на Хефестион да остане до входа на пещерата и поривисто пристъпи към скита на жрицата.
Но в този миг, сякаш глъбините на Вселената се отвориха и от нейните недра се понесоха нежни звуци на флейта… След това един омаен глас на жена запя мелодия, която звучеше като химн на Мирозданието:
В кариер през вратите на времето
прокопитвам неспирно Вселената
с белоснежни небесни коне.
И на Танг-Ра препускам със стремето
да опазя орèндата в племето
векове, векове, векове...
Този глас и тези думи, които Александър не разбираше, се лееха в звездната нощ, проникваха дълбоко в душата му и завихряха в нея непознати досега за него усещания.
Беше чувал този глас. Ала къде?!
Той пристъпи отново напред, но внезапно спря, защото същата песен прозвуча на майчиния му език, а след това и на гръцки.
Чувствата на Великия мъж достигнаха своята кулминация и той, нямайки силата да ги спре, направи крачка напред и застана лице в лице с Еспора.
МУЗИКА:
ТАЗИ ЛЮБОВ
------------------------------------------------------------------------------------
* Защитник на мъжете: превод на гръцкото име Александър
** монàди: частици от Създателя, от които се отделят Духовете на хората.