автор: Markoni55

Писмо

Този път усещаше, че е различно. Беше имал всякакви жени - не много, но досатъчно.
Предпочиташе миньончета. Ведри, пълни с енергия те създаваха около себе си малко изморителна суматоха, но бяха толкова всеотдайни, че присъщото им лекомислие можеше да бъде простено. А какво да каже за аристократките. Самовлюбени, дори когато изгарят от желание умело прикриват това зад леко досадна физиономия. Пропити от хилядолетните условности на породата си не дават воля на чувствата си, но по някакъв начин това звучи изтънчено, леко перверзно и със сигурност възбуждащо. Но никога не се връщаше към такава връзка. Имаше и горчив опит с една от онези расови мадами, сексът с която се оказа като родео. Едва остана читав. Много адреналин, но без малко да го потроши. Е, като всички ниско ръстови харесваше дългокраките, но така и не ги постави в челната си тройка...
Тази, беше нещо различно. Беше достатъчно зряла за да има точен критерий какво иска от живота; опитна, за да знае как да го постигне. Надушваше, че са от една порода. Беше малко уморен от живота. Не съжаляваше за нищо, беше имал всичко, което е важно за него. Тя щеше да е лебедовата му песен – красива, спокойна, всеобхватна. Вдъхна дълбоко аромата й. Всяка фибра от тялото му затрептя. Приготви се да й остави своето вдъхновено послание. Тя щеше да го открие и разбере безпогрешно, както той нейното. Вдигна гордо крак...и се подписа.

На Рупи с моного обич и прекрасни спомени от сутрешните ни разходки