автор: wingstofly

Конете на дъжда препускат по градските улици,
вечерни тъги се леят като елей от мастилницата,
овалът на бурята като кръв се изцежда от дланите ми -
аз съм смъртно ранена от думите.

Аз съм смъртно ранена от неизплакани вопли,
като демон с разполовена душа, само в тъмното плача,
когато хор от безименни ангели пее в капчуците.
имам право на смърт, причинена от сънища.

Имам право тогава на гняв и на обич, и вяра,
имам право да стигна до дъно и да разтърся земята.
Когато умирам от думи, живота има единствено право
да напише няколко реда бележки под линия...