автор: secret_rose

Ей, Зора...
Тази плът
от която извира желание
камък е.
Не завихря душата,
не свири безмълвния Ней
щом в сърцето полъхне
Живота на чистия Глас
и раздвижи душата
в ефира на своята Сема.
Аз съм ниско в прахта -
замълчал в неподвижност варлък*,
претопен в Семазен
за нозете ти - нежно Дихание.

__________________________

*
Варлък - наличност.

Превод.
Съвместно с Ирис,
2006