автор: Milvushina

Завържи ме за стълб
Хвърли ме от скалата,
Заплюй невинността ми
Стъпчи ми свободата
Ала душата ми е невидима
Животът ми в кръг се върти
Ако призракът ми те смущава,
Ти шепна, че все още ме има

Tell-Tale Eyes, Leaves Eyes
Продължение на 3-та част

Малката фигурка на магьосницата се подаде от кутията. Като майка орлица Елвира я грабна от там и я положи на леглото си, където я остави да си възвърне естествения размер. Също като гъба след дъжд, Зигмунда растеше пред очите на приятелката си докато от жива кукла се превърна в млада жена.

- Елвира! –възторжено изписука магьосницата и се хвърли в обятията й.
Елвира я прегърна и нацелува по бузите, а сетне опря нежно челото си в нейното по магнуския обичай. Когато най-сетне се разделиха, тя забеляза, че Зигмунда е дребничка и фина като порцеланова статуйка.

- Такава съм си – увери я Зигмунда.
- Нали не ми четеш мислите?
- Това не го мога. А ти си... ти си много красива. Какви очи само...

От огледалото се чу как някой прочисти гърлото си.

- Аз все още съм тук – напомни им Зигфрид. – Как мина преходът, Зигмунда?

- Сърби ме ужасно – оплака се магьосницата. – Това, обаче, е от смаляването. Преходът ми се стори безкраен. Чувах свистене, летях, видях къщата, където отраснахме. Беше все едно с часове сънувах някакъв неясен сън.

- Но си тук – рече развълнуваната Елвира и пак я прегърна. – Как усещаш магията си на нашия свят?

- Не като на Магнус – навъси се Зигмунда. – Вече не е като кристално чист глас, сега все едно е под вода и я чувам смътно и изкривено. Но все още я чувам. Виж, значката ми все още припламва като я докосна. Ще се справя. Първо, обаче, имам нужда от баня. Ужасно ме сърби! Елвира, ще ми се намери ли вана с топла вода?

- Разбира се.

- Зигфрид, всичко е наред при нас. Ние с Елвира ще си поговорим, а ти можеш да се оттеглиш и да си починеш вече. Е, освен ако не настояваш да гледаш как сестра ти се къпе. Само не затваряй кутията и я дръж под око.

- Вие също не затваряйте вашата.
- Няма! Но сега отивам да се къпя. Не мога да спра да се чеша.
- Ми аленде? – обади си Зигфрид. Елвира се приближи. – До скоро.

Най-сияйната усмивка озари лицето на Елвира.

- До скоро – кимна тя.

Зигфрид изчезна извън обсега на огледалото, а Елвира се огледа около себе си.

- Зигмунда? Зигмунда, къде си?

Младата жена намери приятелката си в коридора.

- Ехааааа – подсвирна Зигмунда. – Електричество, нали? Как озарява само. Невероятно!

- За мен твоята магия е невероята. Ела, банята е насам. Изморена ли си?
- Не, само съм малко замаяна. Ще се намери ли нещо за ядене?

Елвира се засмя.

- Още вчера у дома съм ти опекла сладки и ти ги нося. Защо не ги хапнеш докато ваната се пълни?

- Ти си съкровище – каза Зигмунда и пак се почеса по бедрото. - Хайде да изядем храната, а после ще си поговорим.

Половин час по-късно магьосницата се гмурна под водата в тясната вана и въздъхна със задоволство.

- Сега се чувствам сто пъти по-добре! Защо стоиш на вратата, ела да седнеш тук до мен. Наистина си много красива, Елвира.

- Не започвай пак...
- Започвам. Слушай, трябва да си поговорим за нещо важно. Знам го от известно време, но исках да ти го кажа очи в очи.

Елвира я изгледа напрегнато.

- Стажът ми при Алмарета приключва в края на този цикъл на Сомни. Това означава, че след не повече от шест земни месеца аз ще бъда Магистра.

- Поздравления... честито!
- Алвин ми предложи да заживеем заедно.

Устните на Елвира се разтеглиха във формата на голяма буква О. Тя добре знаеше какво означава това на Магнус. Преди да успее да каже нещо на глас, Зигмунда продължи.

- Това не е всичко. Алмарета е възрастна и вече мисли за пенсия. Тя иска да ме направи съдружник в кантората.

- Значи ли това....?
- Точно това означава. Ще бъдем едно семейство.

Без да мисли, че ще се намокри, Елвира прегърна Зигмунда и силно я притисна до себе си.

- Много се радвам за теб. Знам, че с Алвин ще бъдете много щастливи заедно.
Магьосницата игриво плисна вода към нея и я дръпна във ваната. Елвира цопна върху нея с грандиозен плисък.

- Все още не съм ти казала най-хубавото – каза ухилената Зигмунда докато приятелката й весело писукаше. – А то е, че с парите от захарта Зигфрид купи съседната къща за вас двамата.

---------------------------

Няколко часа по-късно двете приятелки, освежени от банята и в приповдигнато настроение, се готвеха да си легнат.

- Тези ваши легла са точно толкова удобни, колкото и изглеждат! Може би ще убедя Алвин да направи такова за новия ни дом. Но именно по дребните детайли си личи колко различен е вашия свят от Магнус.

- В тази връзка утре ще трябва да облечеш рокля – подхвърли Елвира докато бухваше възглавниците.

- Крея да ми е на помощ – захихика се магьосницата.

- И на мен, защото нямам толкова малки дрехи. Затова вече съм измислила план. Веднага след закуска ще обиколим модните салони. Продадох няколко диаманта и разполагаме с много пари! Ще пазаруваме... – думите й увиснаха във въздуха и тя не можа да каже останалото.

- Ще пазаруваме като за последно – тихо завърши изречението Зигмунда.

Така и направиха. В края на следващия ден те се върнаха в къщата с торби пълни с покупки, които изпратиха на Зигфрид през кутията за спомен като сувенири. На третия ден двете си устоиха пиршество в един от най-добрите лондонски ресторанти, а след това се разходиха в парка и посетиха два музея. Повториха същото и на следващия ден.

- Започвам да харесвам вашата Англия, Елвира – призна й магьосницата преди да си легнат.

- Аз също я харесвам. Всичко тук ще ми липсва. Зигмунда, искам да ми обещаеш нещо.

- Слушам те.

- Обещай ми, че ако един ден, когато стана стара и немощна, поискам да се върна в моя свят за последно, ти ще ми помогнеш.

Зигмунда дълго мълча, но накрая кимна и я прегърна силно.

- Обещавам ти.

---------------------------

На петия ден Елвира прибра булчинската си рокля, която никога нямаше да облече. До вечерта тя събираше сили за последните три неща, които трябваше да направи преди да напусне родината си завинаги. Първо тя написа писмо, което адресира до сестра си Ема. После изпрати три предмета, които трябваше да я чакат на Магнус – кръстчето, подарък от майка й, сребърната лъжичка от кръстницата й и сватбената рокля. Тя, знаеше, обаче, че най-трудното предстоеше. Трябваше да телефонира на баща си и да го излъже, че се прибира у дома. В гърлото й беше заседнала буца.

След обаждането Зигмунда тактично остави приятелката си сама с мислите си. Минаваше девет вечерта, когато Елвира се появи отново със зачервени очи.

- Готова съм – каза тя просто. – Да го направим.
- Опасявам се, че не е така просто, Елвира.

Напрежението изписано на лицето на Зигмунда й подсказа, че се случва нещо сериозно.

- Какво има? – попита тя.

Вместо отговор, Зигмунда извади магическата си значка. Вместо да реагира бурно на докосването на ръката на магьосницата, пламъкът изобразен на нея едва забележимо проблясваше.

- Все още усещам магията, но вече не като да е под вода, а сякаш ми шепне през цял океан. Мисля, че е от машините.

- Означава ли това...?
- Ще опитваме. Трябва да опитваме.

И Зигмунда опита. Успя да намали ръста си с една стъпка, но повече не можеше. Елвира изгаси всички електрически лампи и запали свещи. Нямаше подобрение.

- Трябва да кажем на Зигфрид – каза магьосницата на ръба на паниката и взе в ръце кутията.

Младият алхимик нямаше представа какво се случва от другата страна на огледалото. Беше облечен в най-елегантното мъжко саре, а буйните му розово-руси къдрици бяха грижливо сресани. На лицето му грееше нетърпелива усмивка.

- Не се получава – каза му Зигмунда, а по бузите й потекоха сълзи.

- Ще се получи – отвърна й той с увереност, която той внезапно загуби вътре в себе си. – Спомни си за Магнус, спомни си за своя дом! Спомни си Алвин и за Алмарета...

- За реките и за океаните...
- За Сомни, Крея и Олифано...
- За мама и за старата къща на Лудата Лида...

Зигмунда замълча и силно стиска значката си. Пламъкът на нея проблясна.

- Има надежда! – извика тя. – Сетих се нещо. Зигфрид, бързо! Изпрати ми вода от извора. Елвира, ти напълни ваната с нея. Побързайте!

Двамата се втурнаха да изпълняват поръчението на магьосница, а тя седна до прозореца със значката си, съсредоточи се и спря да обръща внимание на суматохата около нея докато Елвира не дойде при нея да й каже, че ваната е пълна.

- А сега какво? – попита англичанката.
- Нищо. Аз ще се покисна във ваната. Ти седи и чакай.

Елвира си помисли, че не я свърта на едно място, камо ли да седи мирно и да чака, но без да възрази седна на земята до кутията в тъмнината. Часове по-късно се разбуди от мократа ръка на Зигмунда, която нежно, но настоятелно се опитваше да я разбуди.

- Хайде, Елвира, нямаме време!

Елвира забеляза, че прозорците бяха широко отворени, а навън се изливаше проливен дъжд.

- Имаме късмет, че заваля – каза магьосницата. – Бурята помага.
- Ще се получи ли?
- Сега ще видим. Остави писмото за сестра си и да тръгваме.

Зигмунда постави кутията на земята и се обърна към тичащата към нея Елвира. От другата страна Зигфрид наблюдаваше всичко.

- Хвани ме за ръцете. – Елвира машинално се подчини. – Мисли си за Магнус. Мисли за Зигфрид и за мен.

Елвира усети как я облива аура от топлина също както при треска. Ръцете, бедрата, корема, ходилата силно я засърбяха. По лицето на Зигмунда бяха избили капки пот от усилието.

- Не е достатъчно! Съблечи се, съблечи всичко! – каза магьосницата. – Ще се получи, ако не смалявам и дрехите ни!

Двете трескаво започнаха да се събличат, а магьосницата не спираше с магията си. Елвира видя как цялото й тяло започна да се свива.

- Ще успеете! – извика Зигфрид, който от вълнение наблюдаваше случващото се на крака.

Зигмунда и Елвира бяха високи не повече от две стъпки, когато магьосницата силно стисна ръката на приятелката си.

- Сега или никога! – чу се тънкият й гласец.

Елвира погледна за последно зад себе си и устните й оформиха думата „сбогом”. Зигмунда я стисна отново и я повлече напред.

- Сега – прошепна тя и скочи с два крака в кутията за бижута.

---------------------------

Един удър на сърцето по-късно Зигфрид пое двете голи малки фигурки в ръце. Както майка с новороденото си, той ги остави на меката рогозка и веднага ги зави с одеало. С последни сили Зигмунда развърза възела на магията, която ги свързваше с Елвира и двете бавно започнаха да се връщат към истинския си облик.

Зигфрид жадно галеше бузите, ръката и косите на Елвира. Щом трансформацията й завърши, тя отвори очи и погледите им се срещнаха.

- Добре дошла у дома, ми аленде – каза й той и с много нежност проправи пръсти през къдриците й.

- У дома съм – прошепна му тя и силно го прегърна.

---------------------------

Ема Ридли получи мистериозното писмо две дни след изчезването на Елвира.
Вътре намери кратка бележка, с която сестра й я молеше да дойде при нея на посочения лондонски адрес. Посланието завършваше с „ела сама и в никакъв случай не казвай нищо на никого, Елвира”. Беше приложен и ключ към къща.

Без да се замисли, Ема взе първия влак за Лондон и още на същия ден се намери пред прага на къщата. Ключът пасна на вратата и тя влезе вътре.

В къщата изглежда нямаше жива душа, но Ема не пропусна да забележи, че в коридора има локви, които водят до спалнята. Предпазливо, с разтуптяно сърце, тя натиска дръжката и пристъпи напред.

Стаята беше съвсем празна, а прозорците зееха широко отворени. Ема влезе вътре и се огледа. На пода тя откри старата кутия за бижута на сестра си, а пред нея се търкаляха две рокли, една от които твърде малка, за да принадлежи на Елвира.

Едва тогава девойката забеляза големия жълт плик на леглото. На него с големи печатни букви бе написано „ЗА ЕМА”.

Ема бързо разкъса плика и извади лист хартия, ситно изписан с почерка на сестра й.

„Скъпа Ема,” гласеше писмото, „малко преди да си отиде от този свят, мама ми каза, че в живота ни няма по-ценно от това да знаем разликата между това, което можем да променим, и онова, което не можем. Бракът ми с Колин би бил ужасна грешка, защото моето сърце принадлежи на друг. Аз направих своя избор и той е да последвам знаците, които съдбата беше поставила по пъта ми само за мен. Аз вече съм далече и затова не ме търсете, но знайте, че съм много щастлива с моя любим.
Това, което ви причинявам е непростимо, но ако някой ден откриеш сили в себе си да ми дадеш втори шанс, просто отвори кутията за бижута в полунощ на рождения си ден. Кутията е безценна... но на мен вече не ми трябва. Сега тя е само твоя, Ема.
А на татко... на татко кажи, че го обичам. Само това. Кесията, която ще намериш, е подарък за него от моя бъдещ съпруг.
Бъдете щастливи и Бог да ви благослови, с обич, Елвира.”

Ема бръкна в плика и извади от него една много тежка кесия от черно кадифе. С изтръпнали пръсти тя рязко дръпна връвчицата и изсипа съдържанието на дланта си.

Между пръстите на Ема Ридли се изсипаха хиляди искрящи диаманти.

---------------------------

(20 години по-късно)

Елизабет Харви, голямата дъщеря на Ема Харви, по баща Ридли, с нетърпение чакаше да види в огледалото розовата коса на Зулейда Акуледа.
- Ека, Бети! – чу се звънкият глас на приятелката й.
- Ека, Зулейда!
- От дълго време ли си тук?
- Не, преди малко се върнах от училище. Преди да съм забравила, нали ще кажеш на леля ни Елвира и на чичо Зигфрид, че мама им праща поздрави?
- Ще им предам. А нещо друго праща ли ни?
- И още как.
- Наистина ли виждам цяла каса кока-кола? Страхотно! Само ми пускай бутилките една по една. Обожавам кока-кола. И аз ти нося нещо, опитай!
- Леле, тези сладки са вълшебни... топят се в устата.
- Леля Елвира ги направи по поръчка за дъщерята на президента, но аз измъкнах от сладкарницата няколко за теб. Бети... Бети, трябва да ти кажа нещо много важно. Мама и татко още не знаят, исках да кажа първо на теб.
- Цялата съм в слух.
- Реших да кандидатствам в Академията. Ще стана магьосница като мама.
- Оооо. Ъъъ-ъ-ъ-ъ-ъм...
- Защо? Ооо, ти какво си помисли, недей така! Все ще уговоря мама и леля да ми дадат кутията, ако им нося кока-кола. Ти си най-добрата ми приятелка, Бети!
- И ти си моята, Зулейда.


КРАЙ

---------------------------

Тази приказка е вдъхновена от Анджей Сапковски, писателя, за когото един свят не стига, и е специален подарък за бебето Йоана