искам да вляза
в обувките си на дете
да ги разтъпча на двора на дядо
макар че стискаха малкото ми пръстче...
да наметна шала
който сама си оплетох
с металните шишове на баба
да отворя писания сандък и в него
да надзърна...да разгъна бялата й риза
да попитам защо я пази и още ли
на ябълки ухае...
боса да се кача на черешата
от сълзите на небето окъпана
от върха й към реката да погледна -
там ли е още черният бивол на дядо...
а той - на дървена пейка
от него скована
пълни лулата
брои кехлибара
и чува песента на колелетата
...дядо
дядо...