автор: redactora

Поглеждам малкия часовник в долния десен ъгъл на дисплея, вече е шест часа, няма много време, може би остава около половин час до твоето завръщане. Решавам, че мога да довърша и утре останалата част от редактирането. Понечвам да изключа лаптопа, но се сещам за нещо, намирам с мишката иконката с изображение на две малки ноти и кликвам върху нея.
От малките колонки на компютъра се понасят звуците на нашата музика. Ставам, вдигам телефонната слушалка, намирам в указателя номера на “рум-сървис”-а и поръчвам бутилка шампанско. От най-хубавото. Което би било истински достойно за повода, довел ни тук, в тази страхотна хотелска стая и в този прекрасен град. После отивам до шкафа – в коридора и измъквам картонения пакет, в тъмночервен цвят, завързан с розова панделка. Бъркам в чантата си, изваждам малката кутийка, с красивия камък и се опитвам да я пъхна в пакета. На вратата вече се чука дискретно - пристига шампанското – в сребристата цилиндрична форма, с много лед – както подобава на един добър хотел и на едно истински добро шампанско. А, и още – букетът с розите, който поръчах долу, на рецепцията, и той е тук. В голяма кристална ваза. Обяснявам на усмихнатото момче - къде да остави всичко, плащам му и благодаря. Оглеждам за последно с критичен поглед обстановката. Нещо липсва... Аха, да... изваждам двете свещи, които купих на път за хотела, заедно със свещниците и ги поставям на масата. Като че ли вече всичко е наред. Поглеждам отново часовника. Имам още малко време, решавам да си взема един душ, докато те чакам. Свалям дрехите от себе си и влизам в банята.

Мисля си за днешния ден и се усмихвам. Тук сме по покана на твоя най-голям издател, а поводът е, че всяка година издателството събира своите най-успешно продавани автори и им връчва по една малка импровизирана награда. Следва банкет, среща с читатели, автографи... Твоите книги, разбира се, както винаги са сред първите. И – предполагам, ръката вече те боли от многото раздадени автографи...

После те оставих заедно с другите твои колеги - знаменитости – в барчето долу и се прибрах по-рано за да довърша някои корекции по най-новата ти книга. Какво да се прави – не е лесно да си редактор на такава известна писателка, като теб... Знам, че ще си в добро настроение, когато се прибереш и реших да ти подготвя малка изненада. За да завършим достойно вечерта.

Спирам душа, намятам хавлията и излизам от банята. Усещам някакъв познат аромат, но в първия момент не съобразявам, че това е твоят парфюм. Влизам в стаят и... застивам, онемял.

Ти си вече тук, прибрала си се по-рано. На пода са дрехите, с които беше днес. Там е и картонения пакет... малко поразкъсан, а пък ти... Не мога да откъсна погледа си, гледам те с отворена уста, омагьосан, едва намирам сили да пристъпя и да се отпусна в креслото срещу теб.

Свалила си дрехите си, отворила си пакета, и сега си с онова страхотно бельо, което реших да ти подаря. Бикините и сутиенът - в тъмночервено, с черен кант. С нежната дантела, през която толкова възбуждащо прозират зърната на гърдите ти и дори нежните устни – през бикините. Не си свалила черните чорапи – с дантелените ивици отгоре, на краката ти са и черните обувки с висок ток. А на врата ти проблясва тъмночервения рубин – от малката кутийка... Свещите са вече запалени, а в ръката си държиш цигара. Ароматът на парфюма ти се смесва с този на тъмночервените рози във вазата. Музиката вече изпълва стаята със страстните акорди на испанската китара. Усмихваш се и виждам, че си доволна от посрещането. Едва намирам сили, вземам бутилката шампанско и я отварям. Наливам в чашите, вдигаме ги и отпиваме.

Гледам те, все още омагьосан, ти разбираш, продължаваш да се усмихваш и решаваш съвсем да ме изкараш от равновесие. Разтваряш широко бедрата си, отместваш с ръка настрани бикините си с едната ръка и прокарваш леко пръстите на другата по устните си. Галиш ги бавно, не мога да откъсна погледа си... пръстът ти започва да потъва между тях... все по-навътре... Усещам, как постепенно ме обхваща възбудата, устата ми пресъхва, със сетни сили успявам да отпия от чашата. Гледката е страхотна! Иска ми се да запомня всеки детайл от това влудяващо преживяване. Започваш сама да потръпваш, гледаш ме в очите със замъглен поглед, вече не мога да издържа, оставям чашата на масата свалям бързо хавлията, пристъпвам напред и сядам до теб. Хващам пръста ти, изваждам го от теб, налапвам го и започвам да го смуча. Искам да усетя вкуса ти... ммм... страхотен е! Започвам да те целувам, захапвам устните ти, ти отвръщаш с езика си, ръката ти вече стиска члена ми, а аз търся с моята – гърдите ти. Изваждам ги от сутиена и започвам да ги целувам, прокарвам език по зърната им и те настръхват. Ти се извиваш и тръпнеш, искам вече да вляза в теб, отпускаш се на леглото назад и ми помагаш, отмествайки с ръка страхотните бикини. Ето вече съм в теб, този път малко по-бързо, просто нямам сили да чакам, след видяното до момента. Обгръщаш ме с краката си, толкова си гореща и влажна, усещам гладката коприна на ефирните чорапи на гърба си и започвам да се движа в теб – все по-дълбоко и по-бързо. Целувам гърдите ти, зърната им, после устните ти... ти забиваш нокти в гърба ми и ме притискаш все по-силно с крака. Извиваш се под мен и започваш леко да стенеш. Аз те прегръщам с ръце и те притискам плътно към себе си. Заравям глава в косите ти, парфюмът ти ме замайва, започвам да губя усещане за времето... чувствам че наближава онзи страхотен момент, стоновете ти прерастват във викове, все по-силни, разбирам, че започваш да свършваш. И аз – започвам, усещам спазмите ти и свършвам с мощни тласъци в теб...

След малко идваме на себе си, ставам наливам отново шампанско в чашите, едва сега се усещам, че трябваше първо да те поздравя за този твой страхотен успех, довел ни тук. Вдигаме чашата за наздраве и отпиваме по глътка... Целувам те и ти пожелавам много и много още успехи!

Свещите до нас продължават да горят, обгръщайки ни с топлата си светлина, а испанската страст на китарата е преминала в чувствена и нежна мелодия. Мисля си, че ако можех да спра времето, то с радост бих го направил сега, тук, в този момент...



04.10.2003 г