автор: pisana

То романтиката било
секс да правиш, но свенливо.
Не да юрниш се така
грубо, страстно на мига.
Трябвало цветя да има
и жена недостижима.
Тъй де, правилно , че как,
аз мадама ще съм в крак.
Ти сега се изправи
и вечеря ми купи.
После Лунната соната
чалга вариант, да трака,
не, не на барабан,
а на счупен стар тиган.
А сега ми покажи
две звезди, като очи.
Таз, романтика е скука
мятай я в боклука.
Мен в тревата събори
свят да ми се завърти.
Как тревата ме погалва
и страстта ми нежна палва.
Давай, давай все така,
задника ми напълни с трева.

.......................

Както да го наречеш,
смисъл да му предадеш
края винаги един
и за двама непростим.