(на моите приятели)
Днес, макар, че тука съм далече,
Втори юни чествам с теб, Родино!
Вярно,много време мина вече
от деня, във който аз заминах
за далечната земя испанска,
но те моля да не ми се сърдиш!
Да, така е! Станах емигрантка
и навярно много ме осъждат,
че напуснах мястото на боя,
че зарязах теб и тук дотичах!
Аз не търся гроба на Героя!
Моят път, Родино, е различен!
Не жадувам битки с бойна слава!
Искам само да живея ЧЕСТНО
И на дните мирни да се радвам,
докато допиша всички песни.
И, макар далеч от теб, Родино,
аз не съм беглец, а просто-пътник
И със кръв подписвам се, Родино:
ЕМИГРАНТ НЕ Е РОДООТСТЪПНИК!
Затова ще пия чаша вино
тук,в страната, дето днес живея.
Майка си. Ще ми простиш, Родино,
че след теб ная много любя...нея.
Петя Божилова (Мадрид)