Може да ви се стори невероятно, но балът си течеше от началото на месеца, в който дните се сливаха с нощите, а водката, с „Red Bull”. Това, обаче още не беше истинския бал.
На датата на абитуриентската, майка му му изми собственоръчно главата, а фризьорката го направи да изглежда като полуплешив таралеж и за ефект боядиса 1/3 от бодлите му в оранжево, а останалата част в розово. Това, за да си схождат с розовата му риза и оранжевите кецове. Белият му костюм се връзваше с бял колан и бяла папионка.
Така пременен, го въведоха да го представят на наредените около дълга маса роднини и комшии. Най-много пари му даде дядо му Доню: та нали на него беше кръстен.
Съседът виетнамец, който имаше китайски ресторант, го настани в отрупаната с балони и гирлянди рикша. Тя поведе екскорта от десет БМВ-та и Мерцедеси, с който отидоха да вземат дамата – Скарлет от ІІ-ра гимназия.
Релето на Антонио залепна като я видя: толкова гола, не беше я виждал на светло. Седна до него и го замая с парфюмите си, и с натъпканата си със стотачки чантичка.
Спомни си, че получаваше и даваше огромни букети, че се снима с класната, дядо си, с Бойко Пантата и с всички момичета от класа. Помнеше, че в Ролс Ройс-а седна на най-задната седалка. Помнеше, че започнаха направо от бутилката с бърбън и....се събути на пода в хотелска стая, в локва от нещо, което сигурно беше негово, щото миришеше на него.
- Е-е-ех! Страхотно а – обърна се по гръб и заби замътен поглед в полюлея – голяма работа е това абитуриентската!