автор: ivliter

Всеки се разпростира според чергата си е казал народът. А на бедняка чергата е неизменно къса. Ако си завие краката, изстиват раменете.
За тях ако се погрижи, краката ще останат извън нея. И затова сънят му е нездрав, и затова той често боледува. Не му остава нищо друго, освен да спи със свити крака, със свит стомах и с превит гръбнак, за да е завит. Е, вярно е, че съвсем е неудобно и че по този начин ще се появят какви ли не болежки, но такава му е орисията – пари за дълга и голяма черга неизменно няма.
Беднякът полуспи наполовина гол – с едната половина е в дълга от вчера, а с другата е в утрето, в което ще направи новите си дългове. В средата е свитият стомах. Когато спи, беднякът диша леко, защото ако стомахът му е празен, поне гърдите му са пълни с въздух – все още въздухът поне пари не струва. Нозете му излизат извън късата завивка – показват се от сенките на тъмната дълбока гладна нощ на бедността, а твърдите им изкривени нокти и напуканите им пети са забити в розовия блян, в измамната надежда на идващото ново утро, в което ще закуси вероятно само с вятър…