Властожадни много – колосална гмеж
бъка, но накрая винаги един
екземпляр от тази алчна гнусна леш,
пръв е на финала. Розов или син,
или пък оранжев, тъмносив, зелен,
царски измекярин, хищен герберист,
апаратчик гнусен от елит червен
или пък в лъжите опитен артист...
Все едно! Актьори върху жалка сцена
плюят се, играят грозен водевил,
но накрая виждаш, че сме унизени
всички, че отново пак е победил
някой от потока, с нищо по-достоен
от тълпата жадни за пари и власт.
Тъй в потока сперма бързат многобройни
сперматозоиди, но нищожна част
до целта достигат, и във яйцеклетка
зная, че накрая винаги един е,
който се навира. Тъй, че в крайна сметка
изводът е ясен вече от години;
когато уж пред урната избираш
кой коч да води жалката ни ферма,
е все едно под лупа да се взираш
в петно разлята мътнобяла сперма.