Память о солнце в сердце слабеет
Память о солнце в сердце слабеет.
Желтей трава.
Ветер снежинками ранними веет
Едва-едва.
В узких каналах уже не струится -
Стынет вода.
Здесь никогда ничего не случится,-
О, никогда!
Ива на небе пустом распластала
Ветер сквозной.
Может быть, лучше, что я не стала
Вашей женой.
Память о солнце в сердце слабеет.
Что это? Тьма?
Может быть!.. За ночь придти успеет
Зима.
30 января 1911, Киев
Паметта за слънцето в сърцето слабее
Жълтее трева
Вятър ранни снежинки вее
Едва- едва
Пресъхнаха вече каналите тесни
Изстива вода
Тук никога, нищо не ще се случи
О, никога!
Върба на небето пусто се напласти
Вятър пронизващ
Може би по-добре е, че не станах
Ваша жена.
Паметта за слънцето в сърцето слабее
Що е това? Тъмнина?
Може би!...За нощ една да дойде ще успее
Зимата.
* * *
Я живу, как кукушка в часах,
Не завидую птицам в лесах.
Заведут - и кукую.
Знаешь, долю такую
Лишь врагу
Пожелать я могу.
7 марта 1911, Царское Село
***
Живея аз
като кукувица в часовник
Не завиждам
на птиците в гората
Навъртят ме - и кукам
Знаеш ли, участ такава
на врага си само
мога да пожелая