автор: secret_rose

Междинности
Татван, късната пролет на 2007


Празнотата в сърцето и ума ми постепенно добиваше изражение. Не форма, която да мога да определя или докосна, не, просто бе... музика. Ней. Като разплакан глас, извиращ дълбоко от душата, от измерения за които дори самата тя не знае, уловена в тръбичка и поела навън, за да погали света ми. Прекарвах все повече време навън, въпреки нестабилната обстановка, попивах уроците на Ирис и се срещах с приятелите му, поглъщах книгите и откъсвах от ежедневието си часове за размисъл, съзерцание и тишина, загледана в заснежените върхове на планините или нежната вода на Ван. Езерото бе спокойно дори под пластовете тежка зима, приличаше на мъдро древно същество, побрало в себе си разделения на добро и зло несигурен свят и превърнало го в красиви сиво-бели ивици, които никога не се преливат. „Нещо пречи на очите ни да видим, че всъщност е една и съща вода” казваше Ирис и се гмуркаше в ледените вълни а над него небето тръсваше безброй снежинки, сякаш да го покрият и стоплят. „Когато си я познал тя не може да ти навреди. И със света е така”.
Понякога го сънувах. В черно. Цветът, който никога не носеше. На гърба на камила, с черни дрехи, черни ръкавици и чалма, бавно преминаващ пустинята. Очите му винаги бяха затворени и понякога пееше а песента му се спускаше в диплите на моята бурка*, повдигаше я от лицето ми и можех да гледам безкрайните дюни без мрежестия воал да изкривява погледа ми. После отрязваше дългите си коси, разпръсваше ги по пясъка и заговаряше тихо на език, който не познавах. Точно тогава се събуждах обляна в пот, без да помня или разбирам.
Започнахме да пътуваме по на Изток, хладните месеци изтичаха и нанизваха в тетрадките ми още красота и любов. Ванесса растеше в прегръдките на три различни свята, местена от раменете на баща си на Ирисовите и обратно, вдишваше думи, картини и пространства които не поемаше по човешки заради крехката си възраст а за даденост, сякаш бе родена в това, сякаш дългият път, който ние хората извървявахме с разранени нозе от мига на осъзнаването към върховете на постигането за нея бе напълно ненужен. Аз летях. В абсолютния смисъл на акта. Душата ми имаше огромни, непобедими криле и знаех, че ме води към истината, дори когато се озовавахме на места, повече от рискови и опасни или нозете ни пулсираха болезнено заради дългото ходене. Всички познати и непознати понятия и идеали от живота ми до момента се бяха превърнали в тъничка, невидима пара и на струйка се размиваха с всеки поет и отдаден дъх. Когато Алмир и Ален ни придружаваха в пътуванията и по здрач пред нас се разливаше нежната песен на Арзу, възпяваща онази невидима и неуловима надчовешка любов, усещането за цялост, което ме крепеше и радваше също си тръгваше. Навярно точно тогава би следвало да изпитам така жадуваната от сърцето ми лекота, но тежкото човешко присъствие в мен изхлузваше само неясни съмнения и страх, че пустотата един ден ще свърши. Ще си отиде. Страхувах се, че докосването на незримото не е завинаги. Преследваха ме образи на времена някъде в бъдното, когато сините очи на Ирис или нежния му глас нямаше да бъдат мои. Радостта ми се изкриви, полета заглъхна. Гледах дълго отражението си в огледалото над мивката в банята и започвах да разбирам, макар и неясно, че всяка загуба или печалба зависи именно от него. Това бях аз, светът бях аз, свят, на който светлината от Ирисовите очи никога не бе принадлежала. Отново започнаха да се раждат римувани строфи и отново мрачни и тежки, завихрени около една единствена молба – „Не ми го отнемай. Ще отрежа жалките си ръце за да не посягат, ще изтръгна нечистото си сърце, за да не го мърси. Само не ми го отнемай... Той е Дъха, Живота, Истината. Остави ми го като полъх, вяра, пътека насред затлачения тъмен канал на същността ми. Ако ме обичаш, никога не ми го отнемай, твърде дълго го търсих...”.
_______
*
Бурка - Връхна одежда, покриваща цялото тяло и главата с мрежест отвор за очите, характерна за Авганистан, Пакистан и мюсюлманските среди в Индия.
Съществува и без ръкави, подобна на плащ, в древността - дреха на пътника.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...