Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Междинности
Татван, късната пролет на 2007
Празнотата в сърцето и ума ми постепенно добиваше изражение. Не форма, която да мога да определя или докосна, не, просто бе... музика. Ней. Като разплакан глас, извиращ дълбоко от душата, от измерения за които дори самата тя не знае, уловена в тръбичка и поела навън, за да погали света ми. Прекарвах все повече време навън, въпреки нестабилната обстановка, попивах уроците на Ирис и се срещах с приятелите му, поглъщах книгите и откъсвах от ежедневието си часове за размисъл, съзерцание и тишина, загледана в заснежените върхове на планините или нежната вода на Ван. Езерото бе спокойно дори под пластовете тежка зима, приличаше на мъдро древно същество, побрало в себе си разделения на добро и зло несигурен свят и превърнало го в красиви сиво-бели ивици, които никога не се преливат. „Нещо пречи на очите ни да видим, че всъщност е една и съща вода” казваше Ирис и се гмуркаше в ледените вълни а над него небето тръсваше безброй снежинки, сякаш да го покрият и стоплят. „Когато си я познал тя не може да ти навреди. И със света е така”.
Понякога го сънувах. В черно. Цветът, който никога не носеше. На гърба на камила, с черни дрехи, черни ръкавици и чалма, бавно преминаващ пустинята. Очите му винаги бяха затворени и понякога пееше а песента му се спускаше в диплите на моята бурка*, повдигаше я от лицето ми и можех да гледам безкрайните дюни без мрежестия воал да изкривява погледа ми. После отрязваше дългите си коси, разпръсваше ги по пясъка и заговаряше тихо на език, който не познавах. Точно тогава се събуждах обляна в пот, без да помня или разбирам.
Започнахме да пътуваме по на Изток, хладните месеци изтичаха и нанизваха в тетрадките ми още красота и любов. Ванесса растеше в прегръдките на три различни свята, местена от раменете на баща си на Ирисовите и обратно, вдишваше думи, картини и пространства които не поемаше по човешки заради крехката си възраст а за даденост, сякаш бе родена в това, сякаш дългият път, който ние хората извървявахме с разранени нозе от мига на осъзнаването към върховете на постигането за нея бе напълно ненужен. Аз летях. В абсолютния смисъл на акта. Душата ми имаше огромни, непобедими криле и знаех, че ме води към истината, дори когато се озовавахме на места, повече от рискови и опасни или нозете ни пулсираха болезнено заради дългото ходене. Всички познати и непознати понятия и идеали от живота ми до момента се бяха превърнали в тъничка, невидима пара и на струйка се размиваха с всеки поет и отдаден дъх. Когато Алмир и Ален ни придружаваха в пътуванията и по здрач пред нас се разливаше нежната песен на Арзу, възпяваща онази невидима и неуловима надчовешка любов, усещането за цялост, което ме крепеше и радваше също си тръгваше. Навярно точно тогава би следвало да изпитам така жадуваната от сърцето ми лекота, но тежкото човешко присъствие в мен изхлузваше само неясни съмнения и страх, че пустотата един ден ще свърши. Ще си отиде. Страхувах се, че докосването на незримото не е завинаги. Преследваха ме образи на времена някъде в бъдното, когато сините очи на Ирис или нежния му глас нямаше да бъдат мои. Радостта ми се изкриви, полета заглъхна. Гледах дълго отражението си в огледалото над мивката в банята и започвах да разбирам, макар и неясно, че всяка загуба или печалба зависи именно от него. Това бях аз, светът бях аз, свят, на който светлината от Ирисовите очи никога не бе принадлежала. Отново започнаха да се раждат римувани строфи и отново мрачни и тежки, завихрени около една единствена молба – „Не ми го отнемай. Ще отрежа жалките си ръце за да не посягат, ще изтръгна нечистото си сърце, за да не го мърси. Само не ми го отнемай... Той е Дъха, Живота, Истината. Остави ми го като полъх, вяра, пътека насред затлачения тъмен канал на същността ми. Ако ме обичаш, никога не ми го отнемай, твърде дълго го търсих...”.
_______
*
Бурка - Връхна одежда, покриваща цялото тяло и главата с мрежест отвор за очите, характерна за Авганистан, Пакистан и мюсюлманските среди в Индия.
Съществува и без ръкави, подобна на плащ, в древността - дреха на пътника.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 12.05.2012 @ 22:47:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 11
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 98621 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, 58 част" | Вход | 17 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
таковата... от vorfaxx на 12.05.2012 @ 22:51:43 (Профил | Изпрати бележка) | Ей лошотийо, мама готви тарталети с крушово-кокосов пълнеж. И все тъпче сирене, да и се неначудиш. Ако наминеш се чувствай поканена да наапеш някоя XD |
]
Re: Извезани души, 58 част от kasiana на 12.05.2012 @ 23:11:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Ума ми изригваше като дуло на вулкан. Не можех да мисля, нито да чувствам. Парализирах се... Страха ме сковаваше и изцеждаше и последната капка разум. Мълчах. Мълчах, за да не изрека нещо, което да оживее."
...
Изключително вярно предадено психологическо състояние!!!
Сърдечни поздрави, Меги:)))))
|
]
Re: Извезани души, 58 част от voda на 13.05.2012 @ 00:24:20 (Профил | Изпрати бележка) | "Празнотата в сърцето и ума ми просто бе...музика."
И много други подобни характеристки на едно сложно душевно състояние
придават на разказа философско звучене...
Призвание ти е, Меги.
Продължавай... : |
]
Re: Извезани души, 58 част от anonimapokrifoff на 13.05.2012 @ 05:12:29 (Профил | Изпрати бележка) | Приеми най-искрените ми поздравления за това, което пишеш, момиче. |
]
Re: Извезани души, 58 част от skrej на 13.05.2012 @ 10:50:49 (Профил | Изпрати бележка) | Безмълвието е писък, само душата го чува.
Поредните поздравления! |
]
Re: Извезани души, 58 част от doktora на 13.05.2012 @ 10:54:04 (Профил | Изпрати бележка) | Аз летях. В абсолютния смисъл на акта. Душата ми имаше огромни, непобедими криле и знаех, че ме води към истината, дори когато се озовавахме на места, повече от рискови и опасни или нозете ни пулсираха болезнено заради дългото ходене. Всички познати и непознати понятия и идеали от живота ми до момента се бяха превърнали в тъничка, невидима пара и на струйка се размиваха с всеки поет и отдаден дъх.
...()
Док |
]
Re: Извезани души, 58 част от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 13.05.2012 @ 12:22:48 (Профил | Изпрати бележка) | Чета всеки ред с нескривано удоволствие...
Поздравления! |
]
Re: Извезани души, 58 част от Caniko на 13.05.2012 @ 15:03:22 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Мила Мег, още снощи прочетох прекрасния ти разказ. Няма да обсъждам безспорния ти талант. Както казват, това, което се вижда, с пръст не се сочи.
Не преставам да мисля за това, което споделяш, за раздялата като такава. Никоя среща на този свят не е случайна, но има такива които те карат да се чувстваш много специално. В случая имам чувсрвото, че си открила вътрешното си АЗ и това е особена категория на общуване и на нуждата от него. Щастлива си, че си го преживяла и, вероятно, продължаваш да изживяваш.
Но това е една обширна тема, която се простира до нашите прераждания отвъд времето,което наричаме сега.
Ето това е, което намирам в твойте разкази и ми е приятно задочно да се докосна до вижданията на такива интересни личности.
:-))) |
]
Re: Извезани души, 58 част от elsion (negesta@gmail.com) на 13.05.2012 @ 15:28:18 (Профил | Изпрати бележка) | Много поезия има тук и много силно чувство.
Близко ми е, макар и да не съм преживяла всичко това; като поглед на света.
Но човек не може да издържи дълго време на толкова интензивни чувства, надявам се днес да ти е много по-спокойно - и физически и психически... |
Re: Извезани души, 58 част от secret_rose на 13.05.2012 @ 19:47:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Животът не е ли тресения между крайности... Между тези крайности е и човешкият покой, твърде измамно състояние. Някак ми е по-близко да мисля, че - нека ги има, щом така или иначе ги има, вълненията, но да съществуват някак в хармония помежду си... |
]
Re: Извезани души, 58 част от elsion (negesta@gmail.com) на 13.05.2012 @ 20:25:36 (Профил | Изпрати бележка) | Значи - пожелавам ти хармония между тях :)
(мисля, че животът е отражение на онова, което е у човека: крайностите у него извикват крайности и извън него; да не говорим, че на определено ниво вън и вътре е едно и също, разделено илюзорно).
@--`- |
]
Re: Извезани души, 58 част от secret_rose на 13.05.2012 @ 23:28:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И аз така мисля... - проекции. От друга страна пък приятели ме успокояват, че щом има движение и болка, значи има процес. Знам ли, не знам :) Отдавна не искам да знам... Каквото - такова. Добре дошло.. |
]
Re: Извезани души, 58 част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.05.2012 @ 17:16:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Ако не издадеш тази книга на български и турски, ще бъде загуба.
Невероятница си! Не коментирам личните ти преживявания. Първо са лични, второ - в литературата може малко да се отстъпи от истината в полза на повествованието.
Съпреживявам.
Поздрав! |
Re: Извезани души, 58 част от secret_rose на 13.05.2012 @ 19:49:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Предполагам, че ще бъде издадено някъде, не знам още... Но предстоят глави, които може да не се харесват особено, знам ли :) Аз си пиша. То само ще си намери пътя - до сърцата на хората или между корици, или просто ще си остане заровено тук някъде...
Беше ми нужно да го напиша.
@--;-- |
]
Re: Извезани души, 58 част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 13.05.2012 @ 19:53:15 (Профил | Изпрати бележка) | ...и на английски, моля:) |
]
]
Re: Извезани души, 58 част от sia на 13.05.2012 @ 20:00:37 (Профил | Изпрати бележка) | Не спирам да чета.
Тук съм и да ти благодаря, не знам за
кой път, че мога да те чета. |
]
Re: Извезани души, 58 част от na_de на 27.05.2012 @ 00:47:24 (Профил | Изпрати бележка) | ,,...тишина не означава безмълвие. Безмълвието е писък. ..."
Ех, Меги! Продължавам да отпивам на малки глътки от горчивото кафенце, какво пък...понякога е по- добро от подсладеното!
Хубава вечер, чакам продължението! :) |
]
Re: Извезани души, 58 част от joy_angels на 21.06.2012 @ 21:33:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за този текст, Меги. Ще се връщам тук. |
] | |