автор: dred

ПРОЛОГ

Всички приказки започват с имало едно време. Е, тази и тази ще започне, но не защото цялата дандания е станало наистина „едно време”, а просто, за да спазим традицията. Всъщност описаното в нея не се е случило чак толкова отдавна. Най-много няколко дни. Седмици в най-лошия случай.
Та имало и продължава да има една чудно красива земя, която била наречена неизвестно от кого с доста тъпичкото име Долна земя. Та тя била чудно хубава. Всъщност толкова хубава, че ако беше жена сигурно щеше да стои на корицата на Плейбой. Била покрити с гъсти гори, високи планини, безкрайни равнини, през нея течели стотици пълноводни реки с води бистри като сълзите на деветдесет годишна монахиня. В общи линии била истинска географска идилия. Демографски също можела да се похвали с туй-онуй. Из Долната земя щъкали какви ли не чудни и не дотам чудни твари. Планините били обитавани от могъщи змейове и алпинисти, реките от красиви и опасни стихии, горите от прекрасни самодиви, имало също и таласъми, караконджу-ли, върколаци и така нататък. Общо взето всякакви гадини дето можете да си представите. Разбира се в тази чудно красива картинка се намесва и човека, но колкото да скапе иначе приятното впечатление. Но какво да се прави- не са пожалили Луната та някаква си Долна земя ли? След като тия двукраки гадини налазили Долната земя по неведоми пътища Господни се заели да я прекрояват по свой образ и подобие използвайки традиционните за това начини, а именно като се избиват едни други в името на някой идиотски идеал като мир, свобода, демокрация, хуманизъм и така нататък. Именно така се родило Древното царство- първата истинска империя, която обхванала почти цялата Долна земя и я цивилизовала доколкото може. Част от онези обитатели на Долната земя, които отказали да се присъединят към въпросната цивилизованост били изтребени до крак за назидания на останалите диваци... ако не друго то Древното царство имало подход. Само, че както може да се очаква много скоро хората полазили много здраво по нервите на останалите обитатели на Долната земя и по конкретно на вече споменатите могъщи змейове. Обаче древните императори вместо да си вземат поука от обитателите на няколко изпепелени града имали нещастието да се заяждат съвсем неоснователно с огнедишащите гущери те продължа-вали да си размахват байрака както преди и неприятни отговор не закъснял особено. Легендарния Цар на змейовете обединил всички племена и повел ятата срещу империята. Пламнал колосален конфликт, който променил цялата Долна земя. Древното царство рухнало сред пламъците и двата вида били достигнали до ръба на взаимното си изтребление. Царят на змейовете обаче паднал убит от легендарния юнак Крум Страшниот и с това мирът отново се възцарил над опустошените земи. Минали векове и от пепелта се родили нови държави, нови градове и нови нации-така се появили Съседното царство, Другото царство, Онуй царство, Далечното царство както и много други.
Е, това е една история за същата тази пълна с чудатости Долна земя. Мнозина нейни обитатели биха се заклели, че е самата истина, но най-вероятно биха го направи, защото в нея участват змейове, а е все известно, че те не реагират особено дружелюбно, когато някой има глупостта да ги нарече „лъжци“. И като това е в традициите на Долната земя и тази съвсем истинска история трябва да започне с „имало едно време“.
И така, имало едно време…

ЧАСТ ПЪРВА

Змейо Змеев беше един доволен от живота змей. За това летеше към любимия си бар „Тримата братя и златната ябълка“, за да изпие един напалмов шейк, да побъбри с приятели и евентуално да се срещне с някоя по-засукана змеица. После щеше да се прибере у пещерата си където го чакаше новия епизод на „Доктор Хаус“, който пускаха по ЗмейТВ. Денят му беше минал скучно както винаги. В службата шефа Огнедъхов му крещя, но не беше нещо ново. Огнедъхов крещеше на всички откакто малката му дъщеря- Златолюспа бе отишла да учи в чужбина, а там пък се залюби с дракон и стария още не можеше да преглътне, че някакъв чужденец отмъква щерка му.
Имат гнезда-пенеше се стария на секретарката си.-Представяш ли си??? Сякаш е някакво пиле!!! Жената я снесе на голия под на пещерата както правят истинските змейове, а оня... гнездо!!! Как ще погледна тате в муцуната, когато му кажа, че внучката му е залюбил някакъв дето живее в гнездо???
Змейо поклати глава. От както започнаха тия програми за обмяна на студенти все повече змеици не се връщаха в родните пещери ами се женеха по тая пуста чужбина и родителите им умираха от срам. Той поне не можеше да оплаче и... самолетът изскочи от близкия облак и се стрелна право към него. Змейо ловко се снижи и снежно-белия корем на боинга за малко не се отърка в гърба му. Жежката струя от реактивните двигатели го лъхна и за миг крилата му се усукаха. За миг Змейо пропадна надолу. Падането продължи само десетина метра, след които той успя да разпери криле и с един плясък увисна във въздуха. Заканително размаха лапа към отдалечаващия се самолет.
-Ей, тоя въздушен коридор е мой!!!-ревна след чезнещия в далечината самолет.-Ще подам оплакване в Агенцията за въздушен контрол, да знаеш!!!
Боинга се скри в съседния облак и изчезна от погледа на ядосания змей. След няколко дълги секунди го връхлетя реактивни рев, който неуспешно се опитваше да настигне източника си. Дори не беше успял да му види номера иначе наистина щеше да се оплаче в агенцията. Тия самолети ставаха все по-нагли и както го бяха подкарали щеше да дойде денят, в който змейовете щяха да вървят по земята. Змейо потръпна. Всъщност дядо му си беше отишъл по този начин- беше го прегазил самолет в уж защитен въздушен коридор. Тъжен край на един титан на змейската епоха.
-На къде отива тоя свят-измърмори Змейо и размахвайки крила се стрелна надолу, където облаците не бяха толкова гъсти и можеше да вижда самолетите отдалеч.
За малко да пропусне „Тримата братя...“. Спусна се надолу към стръмният връх, който се беше забил като игла в буреносните облаци. Няколко мълнии светнаха около него, но гръмотевици така и не последваха. За толкова векове така и не можа да разбере как собственикът на „Тримата братя...“ беше направил, така че да има светкавици, но не и гръмотевици. Според една от версиите беше броил цяла торба жълтици на Баба Яга и дори трябваше да добави някакви си неща, които се казваха Хензел и Гретел, докато я навие да направи магията. Безспорно беше много красиво да стоиш на някоя от терасите в „Тримата братя...“ и да гледаш светкавиците, които разцепваха оловно-сивите облаци без да си разливаш питието при всяка гръмотевица.
Змейо се гмурна във входната пещера и след тромаво приземяваме(така и не успя да му овладее тънкостите) закрачи към огнеупорните маси, разхвърляни из централната зала. Поспря за миг да се почеше на един сталактит, махна на бармана и се запъти към една терасите, оглеждайки се за сервитьорка. Спря толкова рязко, че подпийналата ламя, която вървеше след него за малко не го блъсна. На една от масите в ъгъла, точно под ужасната репродукция на „Змей яде Юнак“, която би накарала автора ѝ- Винсент ван Змей, да си отреже и другото крило, седеше Горянин и изглеждаше по-тъжен от всякога... всъщност и трите му глави изглеждаха по-тъжни от всякога, което беше наистина тъжно. Двете глави на Горянин- Номер 1 и Номер 2 кротко си смучеха напалмови коктейлчета, а третата- вечно депресираната Номер 3, пиеше светла керосинова бира, която си беше истинско чудо, защото по принцип тя бе въздържателя в групата (другите две глави твърдяха, че го прави само, за да ги дразни).
Змейо се поколеба няколко секунди, но тръгна към масата на Горянин подвиквайки на бармана, който в този момент бършеше с азбестова кърпа мръсна кана.
-Дай един напалмов!
-С акумолаторче или без-попита бармана-змей.
-Със.
-Идва Змейо!-отговори бармана, остави каната и бръкна под бара.
Измъкна огнеупорна маска каквато използваха пожарникарите от Горната земя и я надяна на муцуната си. Едва тогава посегна към шейкъра и автомата за напалм. От тия напалмови коктейли все му изгаряха веждите.
Змейо се приближи до Горянин, чийто три глави все така тъжно продължаваха да си смучат питиетата и в общи линии полагаха забележително старание да изглеждат по-тъжни от всякога. На Змейо чак му дожаля. С Горянин бяха стари приятели. Навремето бащите им заедно бяха ходили да отвличат принцеси и да пият извори. Пещерите им бяха една до друга и си играеха заедно. Ходеха и в една и съща змейска градина. Още тогава третата глава беше ужасно депресирано създание, което успяваше да подтисне дори другите две, които уж ѝ бяха свикнали. Ако слуховете бяха верни в университета дори бе опитала да скочи от дин балкон, но другите две я бяха разубедили да слезе. Самия факт, че тя пие алкохол заедно с тях беше повече от сигурно доказателство, че тук има нещо.
-Горянин-започна предпазливо Змейо.-Добре ли си?
Трите глави го погледнаха тъжно и сърцето на Змейо се сви.
-Ставаме-измрънка Номер 1.
-Не се оплакваме-добави Номер 2.
-Можеше да е и по-лошо-изпъшка и Номер 3.
-Може ли да седна при вас, момчета?
Общуването с триглав змей си беше истинско приключение, защото главите смятаха, че всяка една от тях има индивидуалност (Номер 3 неизменно смяташе, че по-индивидуална от останалите и кой знае защо ужасно се депресираше от това). Именно поради тази причина Горянин не беше ТОЙ, а ТЕ. Това пък създаде много проблеми, когато си изкарваха нова лична карта, защото третата глава искаше да си смени името, което пък доведе със себе си някой юридически недоразумения.
-Сядай-измрънка Номер 2, която обикновено говореше и от името на по-резумния си другар.
Двете много се разбираха, но същото не можеше да се каже за Номер 3. Караниците с нея (или него, малко е сложно) бяха не просто ежедневие, а ежечасие (ежеминутие, ако Номер 3 беше във форма).
Змейо се настани на огнеупорния стол и погледна питиетата пред трите глави. Два напалмови (обичайно)- едва докоснати (твърде необичайно) и светла керосинова (изключително необичайно) изпита почти до дъно (потресаващо необичайно). Ако се съди по измъчените физиономии на Номер 1 и 2 (Номер 3 по принцип си изглеждаше измъчено) деня на Горянин не беше минал както обикновено. Друг път просто си сядаше в някое от централните сепарета и Номер 1 и 2 пиеха напалмови коктейли, докато третата се наливаше с газирано бензинче и ги наричаше пияници.
-Какво става, момчета?-попита съчувствено Змейо.-Нещо в работата ли?
-Де да беше-изпъшка Номер 3 и си глътна щедра глътка бира, която накара съседната Номер 2 да се оригне шумно.
-Абе увлякохме се по Старата школа-измърмори Номер 1.-Чувал си, нали?
-Аха-съгласи се Змейо.
Всеки змей беше чувал за Старата школа. Беше възникнала по-скоро като клуб на няколко ентусиасти, които искаха змейовете да се върнат към корените си- отвличане на принцеси, нападения над царства, завладяване на извори, битки с юнаци... такива неща. Сами, че минаха не мина половин век и Старата школа се превърна в истинско движение. Стана много популярна, получи правителствено финансиране. Много млади змейове захвърляха работата си и кариерите си в отчаян опит да разберат как са се чувствали бащите и дядовците им, когато са се пердашели с разни юнаци под път и над път. Само, че вече принцесите имаха лична охрана, а дворците им- алармени системи, царствата се обединиха в икономически и митнически съюзи и нападението над едно означаваше да се запукаш с половината Долна земя, на никой не му пукаше за изворите, защото вече имаше подземни дренажи, а юнаците... те бяха установили, че от битки с разни змейове няма да си докарат нищо освен артрит и мазоли от въртенето на мечове за това се ориентираха към частния сектор, където се печелеше по-добре. Тъжно, но факт. От старото „змействане“ не беше останало кой знае колко.
Това, разбира се, не пречеше на Старата школа да печели все повече нови и нови последователи, от които задължително се изискваше да си направят медицинска застраховка. Тя влизаше в употреба смущаващо често. Змейовете-ентусиасти бързо научаваха, че връщането назад към традициите обикновено е болезнено преживяване.
-И какво стана?
-Ами взехме си един видео-курс...-продължи Номер 1
-Вие си взехте-прекъсна я Номер 3.-Аз исках да гледам „Танцуващия с вълци“.
-Та взехме си един видео-урок...-продължи Номер 1 с невъзмутимост, която се придобива само след години безсмислени спорове- ...сещаш се, от сайта на Старата школа. Трябва ти само кредитна карта и си го сваляш за минута-две. Изгледахме го и решихме да пробваме.
-Вие решихте-натърти Номер 3.-Мен никой не попита!
-Гласувахме-обади се и Номер 2.-Това че ти гласува „въздържал се“ е изцяло твой проблем.
-Ама не е честно!-нацупи се Номер 3.-Вие двамата винаги...
-Момчета-прекъсна зараждащия се спор Змейо.-И какво стана нататък?
-Та изгледахме си ние курса...
-Аз не гледах-Номер 3 се нацупи демонстративно.
-...и решихме, че така и така сме започнали няма да е зле да направим следващата стъпка.
-Следващата стъпка?
-Аха-съгласи се Номер 2.-Да се срещнем муцуна в муцуна с истински инструктор на Старата школа. Беше...
-Болезнено-вметна Номер 3.
-...особено-продължи със смущаващо спокойствие Номер 2-но свърши работа. Поговорихме си...
-Получихме купон за 5 % намаление на фирмените продукти на Старата школа-вметна и Номер 1.
-... и отидохме да си пуснем молба за битка с юнак.
-Битка с юнак???-Змейо ги зяпна шокирано.
Беше доста нетипична постъпка за Змей като Горнянин. Още змейската градина си беше доста кротък и смущаващо праволинеен (освен третата глава, но когато започна да взима антидепресанти нещата е поуспокоиха малко... поне за кратко) и приключенията го вълнуваха само по задължение. И той като Змейо беше от голям род и родословното му дърво включваше не един или двама изядени юнака или пресушени извора. Дядо му беше един от малкото дванадесетоглави змейове и заедно с дядото на Змейо кръстосваха Долната земя надлъж и нашир. Още се носеха истории за прочутата имуществена застраховка „Нападение на Горянин“, която застрахователните компании продаваха с небивал успех в цели 3 царства. После Горянин-по-старши залюби една ламя и се снесе бащата на Горянин- Горянин-старши, който пък беше шестоглав и от първия ден, в който научи да лети тръгна да отвлича принцеси, заедно с бащата на Змейо, с когото пък бяха съученици. Застраховките „Нападение на Горянин“ отново започнаха да се търсят усилено особено от онези, които имаха нещастието да живеят близо до двореца на принцесата или градския извор. Змейо от татко си знаеше, че главата на Горянин-старши, която отговаряше за изпепеляването беше малко кривогледа, от което често ставаха инциденти, които пък бяха в основата на зловещата слава на шестоглавия змей. В подобна ужасно стресираща обстановка се беше снесъл и Горянин. Още от самото си излюпване не приличаше на баща си най-малкото защото имаше само 3 глави. Дядо му отказа дори да го погледне... всъщност отказа да го погледне след гласуване, което завърши с 8 на 4 гласа. Горянин се оказа удивително кротък и праволинеен змей и въпреки очевидното неодобрение от страна на баща си, който просто не можеше да приеме (всъщност 5 глави не можеха да приемат, шестата си беше просто опортюнист по природа), че синът му предпочита порция шопска салата пред навършила пълнолетие принцеса-девица и бутилка ледена бира пред планински извор. Непрекъснатите крясъци на Горянин-старши, които се чуваха чак в съседната планина, не можеха да смутят Горянин и той се радваше на живота си както сам си знаеше. Работеше си от 8 до 5, получаваше прилична заплата имаше си здравна осигуровка и собствена пещера (макар все още да изплащаше ипотеката ѝ) и водеше сравнително нормален живот (щеше да си е напълно нормален, но тук се намесваше третата глава). Горянин не се впечатляваше особено от семейната история и често изтъкваше, че макар и застрахователните компании да не предлагат „Нападение от Горянин“ на клиентите си то поне няма язва от яденето на нисковитаминозни юнаци и разни принцеси със съмнителна добродетелност. Горянин-по-старши отдавна се беше споминал, Горянин-старши пък отказваше да признае, че въобще има син (освен шестата глава, която тайно му се обаждаше за рождения му ден), така че Горянин беше сравнително щастлив за средностатистически триглав змей (щеше да е много по-щастлив ако третата глава си взимаше лекарствата, но от хапчетата на другите две им се гадеше, пък и не можеха да пият заради тях).
На фона на всичко това моментното увлечение по Старата школа изглеждаше повече от смущаващо. Всъщност направо потресващо. Змейо още помнеше как и трите глави се бяха разплакали в змейската градина, когато другарката Огнепръскова им разказа как оня социопат Най-малкия брат убил зверски Ламята и да затвърди очевидно рецидивисткия си уклон взел, че я и ограбил. Въпреки трите комплекта остри като бръснач зъби (паста Змейфреш с аромат на диня), дългите нокти (редовни посещения при маникюрист) и планината мускули (също толкова редовни тренировки в планинския фитнес) Горянин си остава доста милозлива душичка… всъщност три милозливи душички.
-Аха-кротко се съгласи Номер 2.-Платихме такса, взехме разрешителното и тръгнахме да ловим Юнака.
-Кой юнак?
-Не-намеси се Номер 1-става въпрос за Юнака!
-Онзи Юнак???-Змейо зяпна.-Не е ли малко...
-Прекалено-помогна му Номер 3.-Казах им аз ама те не ме чуха!
Змейо се замисли за момент. В Долната земя имаше много юнаци, но само един от тях беше Юнака. Един от предците му бе същия онзи Най-малък брат дето беше откраднал Златната ябълка и убил Ламята. Според слуховете той много се срамуваше от фамилната история, но Змейо сам знаеше, че с фамилната обремененост е невъзможно да се пребориш. За това според официалната биография на Юнака, която Змейо веднъж случайно прочете в местната змейотека, така и не беше успял да наследи царството по линия на майка си- Принцесата дето татко му отвлякъл и принудил да се ожени за него. Явно имало някакви сложни юридически проблеми във връзка с похищението на Принцесата, което май погасявал правото ѝ да наследи царството. За това Юнака наследил само аристократично родословно дърво по линия на майка и ужасната слава на крадец и убиец от страна на баща си. Поне татко му инвестирал разумно златната ябълка (злите езици твърдяха, че я продал на японски колекционер) и освен приличния имотец сина му наследил и здрав меч, с който започнал да си създава собствена репутация. Естествено като всеки юнак, който иска да се сдобие с бърза слава и хрупкав тен се захванал със змейовете, но за разлика от много свои колеги не приключил кариерата си в отходната канализацията на някоя змейска пещера. Натрупал доста слава и сега не само, че държеше концесия върху едва ли не всеки извор в Царството и Съседното царство, но и сам беше успял да се ожени за принцеса и когато Царя се гътнеше най-накрая щеше да получи свое си собствено царство.
-Какво стана после-не се сдържа Змейо.
-Ами отидохме в столицата на Царството-продължи разказа Номер 2-...там Юнака има лятна вила.
-Имат страхотен музей „Земята и змейовете“-обади се въодушевено Номер 1.-С восъчни фигури.
-Ти участвали ли в томболата-попита и Номер 3.
-Да, ама билетчето ми не спечели.
-Аз спечелих рекламна тениска-Номер 3 се изпъчи гордо.
-Сериозно???
-Момчета-повиши глас Номер 2 и другите две глави млъкнаха смутени.-Опитвам се да разказвам история все пак!
-Извинявай-каза Номер 3 и погледна Номер 1.-Като се приберем ще ти я покажа-прошепна му заговорнически.
Номер 2 им хвърли обвинителен поглед, но продължи:
-Та отидохме във вилата на Юнака...
-Той си беше у тях-обади се номер 1.-При това не сам.
-За съжаление-вметна номер 3 и засмука керосновата си биричка.
Горянин се умълча. Смущението струеше от всяка люспа на якото му тяло.
-И?-подкани го Змейо.
-Ами стана тя каквато стана-изпъшка Номер 2 и заби муцуна в коктейлчето си.
-Veni, vidi и ни спукаха от бой-обади се Номер 3 и тежко въздъхна.
-Добре, че успяхме да избягаме-вметна и Номер 1 не особено героично.
-Съжалявам, Горянин-каза съчувствено Змейо и го потупа по масивното рамо.
-Всъщност не беше чак толкова зле-каза с внезапно (и крайно необичайно) въодушевление Номер 2.
Другите две глави също вдигнаха... глава и в очите им светна блясък, който Змейо за последен път беше виждал много, много отдавна, когато дядо му и баща му се върнаха от неуспешното отвличане на някаква принцеса, за която се оказа, че си беше наела частна охрана извън стандартната, подлежаща на изпепеляване дворцова стража. Майка му и баба му цяла седмица вадеха копия и стрели от люспите на съпрузите си и като всички съпруги и змеици мърмореха под муцуна с колко опасен занаят са се захванали(баба му мърмореше повече най-малкото защото имаше по-дълъг опит в това от тогава младата си снаха), а малкия Змейо стоеше до тях и ги гледаше с възхищение как двамата му идоли си разказват отново и отново за неуспешното сражение (разказ накъсан от стонове от поредната малко по-дълбоко забила се стрела). Въпреки че тогава нещата бяха завършили наистина зле (дори не успели да си сръбнат от извора, а Змейо-по-старши успял да изяде само две стада овце) двамата бяха много горди от себе си.
Нямаше да забрави как баща му лежеше по корем на пода на родната му пещера докато жена му вадеше копията и стрелите от онова чувствително място под опашката, което по време на полет така щедро се откриваше за всеки по-приличен стрелец с лък.
-Моето момче-казваше Змейо-старши на малкия си син-трябва да знаеш... аууууу... че един змей... ауууу... трябва да е горд... аууууу... не само когато... аууууу... печели едно сражение... ауууууууууууууууу...
-Извинявай, скъпи-обади се тогава майка му.-Тази се е забила по-надълбоко.
-Но и когато го губи-продължи баща му докато съпругата му пълнеше кофата на пода с изкривени върхове на стрели.-Няма нищо срамно да изгубиш... ауууууу... стига да го направиш като истински змей... ауууууу...
-Извинявай, слънце.
-...с чест и гордост!-довърши баща му и погледна собствения си баща, който лежеше до него.
В очите на Змейо-по-старши се четеше истински гордост като гледаше сина си. Змейо никога нямаше да забрави това. Това странно чувство, това усещане, което лъхаше от баща му и дядо му.