автор: abonat

Съзрях я днес в чорбицата от лапад –
таман си сипвах с кеф едно черпаче.
Дрейфуваше в свободен стил на запад,
ще кажеш – жива, мъртва бе обаче.

Разлагаше се бавно в мойта супа
трупът й сред листенца и фидета
и нямах нужда от пенсне и лупа,
да разбера, че мравешки секрети

се стелеха от всяка нейна пора
и пълнеха обяда ми с миазми.
И пребледнял се свлякох върху стола,
споходен божем от стомашни спазми...

***

Животът е тиранин-мракобесец,
с цинична сласт те мами и подлъгва.
Ех, да го хванеш, че да го провесиш
и после да го тричаш дълго, дълго...

Животът ти се хили като ряпа,
с чалъм ти сецва всичките мераци.
Речеш, например, да си хапнеш лапад,
той ти изпраща мравка-камикадзе;

речеш да се сгодиш за дама фина
и мислиш, че ударил си джакпота,
но я ела я виж подир година –
масивна като планина Родопа;

решиш, така, да врътнеш търговия
и да продаваш семки на пазара,
а забелязваш чак към икиндия –
по-евтино ги дава баба стара;

речеш да си почешеш инвентара
или да пръднеш сам във асансьора,
но изведнъж вратата се отваря
и влизат куп сериозни, важни хора...

Таквиз ми ти неща... А мойта мравка
в небето, звездното, гребе нататък.
Макар че днес подала е оставка,
поне се е наплюскала със лапад.