Преди да се събудя тази сутрин
морето бе окъпало дъските
на малката верандичка, а вътре
на стълбите, където дремят дните ми
една идея слънце бе заплела
две панделки в саксията с Парички.
Наболата тревица вън, по-смела
дори от малките скокливи птички
ухаеше с дъха на чародея,
откраднал шала ми, и тръгнал бързо
към бялата череша, и за нея
преди разсъмване да го завърже.
Ах, този палавник, наречен с име
което още от съня си зная,
ще ме усмихне, после ще отмине
защото утрото ми води Май.