автор: DY

В далечният ъгъл на полето с маргарити
висят прашни, напукани обещания.
Заслужава си с тях да нахраня
оня смешен домашен любимец Доверие.
В близкия ъгъл, под кривата круша,
сме събрали безкрайно безсмислени,
цял куп нови, набързо измислени...
пак от същия непотребен вид.

Кому принадлежи далечината
на събудена от пролетта гора?
Не съм обещавала, че ще те разбера!
И това въже, видиш ли, излиня...
Пръстите ми забравиха да плетат възли.
Ожадняха за ласки и станаха...зли.
Маргаритите нямат отговор,
просто понякога са добри...