Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Майка.
Самчик, 2006
Жената която ни посрещна се оказа първата съпруга на човека, взел Бериван за кума. По стар обичай новата булка трябва да бъде поискана от първата жена на мъжа и съответно – одобрена от нея, в противен случай сватбата може да не се състои. Кадрие ханъм не бе харесала Бериван от пръв поглед, но невъзможността и да ражда момчета я бе принудила да се съгласи на този брак, както и на предишния – с момиче, което се бе оказало бездетно. Самата тя имаше четири дъщери отдавна на възраст за женене според кюрдските традиции, но не харесала нито един жених и всички бяха останали в къщи. За по-малко от три години Бериван бе родила три момчета, но вместо да се издигне до положение на любима съпруга и с това да улесни живота си, тя бе станала робиня на Кадрие ханъм и не можеше да се грижи за възпитанието дори на собствените си синове, най-малкият от които бе само на няколко месеца. Момченцата бягаха от нея като от чумава, хвърляха се в прегръдките на Кадрие, която наричаха мама и не зачитаха никой друг от семейството. Съпругът бил кротък човек, работлив, но мечтата му да има наследник била по-силна от възможния домашен мир и всичко, което припечелвал със скотовъдство събирал за откупване на нова жена. Когато бащата на Бериван предложил изгодна сделка за дъщеря си той веднага се съгласил, платил за нея няколко глави добитък, незначителна сума турски лири и няколко ирански риала, които кътал за черни дни и набързо създал синове. Останал доволен и предоволен, оставил домашните дела на първата си съпруга като най-можеща и тръгнал да обикаля пасищата и пазарите. За всяко момче Бериван бе получила по жълтица и правото да се храни на една софра с всички. Докато разказваше, Кадрие непрекъснато щипеше Бериван по ръцете, побутваше я и дърпаше а тя се свиваше и опъваше ръкавите на дрехата си надолу. По пръстите и още личаха татуировките на цветя, които бе направила за годежа със Семи, а на лицето се виждаха нови – знак, сочещ, че жената е омъжена. Задушавах се. На два пъти излизах да дишам въздух навън а Ирис ме гледаше строго с поглед, който красноречиво ми забраняваше да се намесвам. Не зная защо дълги години бях мислила за кюрдите като за хора, обичащи простотата, чийто живот се свежда до две неща – много работа и религия. В това село нямаше дори джамия.
- Защо нямате джамия? Имате ли имам?
- Не. Не сме мюсюлмани.
- А какви сте??
- Ти гладна ли си?
Съзрях възможност да остана насаме с Бериван и казах на Кадрие да ми направи херле аси. Поздравих се, че не бях забравила името на супата и с радост проследих жената когато излизаше а Зина скочи и я последва, многозначително поглеждайки ме, сякаш искаше да ми каже да съм бърза.
- Слушай... дошла съм да те отведа от тук. Говорила съм със свекърва ми, помниш я, тя е съгласна да поживееш у тях докато се устроиш някъде самостоятелно. Ние с мъжа ми ще ти помагаме, няма да си лишена от нищо. Ако за теб Алания е твърде далече, можеш да дойдеш в Татван, Зина ще те приюти. В базата сега е невъзможно... Но все ще излислим нещо, само не оставай тук.
- Меги, кажи ми за Семи. Добре ли е, щастлив ли е...
- Остави го Семи. Заради него си тук сега. Кажи, ще дойдеш ли с нас. Мисли.
Тя ме погледна тъжно и се разплака. Прегърнах я. Трепереше като листо, едва дишаше, но чух твърдото и Не.
- Но защо... Тук си нещастна.
- Аз съм кума. Не съм очаквала да съм щастлива. Така е при нас, друго е.
- Кума си защото никой не те е питал! Продали са те като вещ! Това е нелепо...
- От деца се учим да бъдем куми.
- Как така??
- Всяко ново родено дете в семейството е като кума – делиш с него обичта на майка и баща. Свикнали сме, ние сме по много.
Думите и ме сепнаха, заради правотата. Спомних си раждането на собствения ми брат и мъката, която изпитвах, когато гледах как майка ми го прегръща. Но любовта ми към него бе надделяла над ревността и бяхме израстнали като двама любящи един друг брат и сестра и така бе и до днес. Нямаше общо с идването на нова жена в семейното ложе и смятах да и го докажа. Едва видимото пламъче на съмнение, което долавях в очите и ми даваше надежда, че мога да я уговоря да тръгне с мен и да се спаси. Но този свят бе твърде различен. За тези хора думата чест бе по-силна от диханието живот, те биха понесли всичко за да останат намуслу – неопетнени, и тя стисна ръката ми, повтаряйки своето Не. Безсилието ме обхващаше като стоманена клещ и не спирах да прехвърлям възможности в ума си, думи, които да и кажа и да я накарам да тръгне и все по-ясно съзнавах, колко е невъзможно.
- Добре! Ела ми на гости поне, за няколко дни, за седмица. Може за повече.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от hixxtam на 22.04.2012 @ 09:46:32
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, 54 част" | Вход | 13 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, 54 част от beche на 22.04.2012 @ 11:33:09 (Профил | Изпрати бележка) | интересно разказваш... |
]
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 12:20:28 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Нерелигиозни са по принцип, но основно са зороастрийци и различните по-съвременни разклонения от зороастризма. Иначе сред тях има и мюсюлмани, и християни, юдеи, доста бахаи има... Тези специално за които пиша изповядват култа към слънцето и до днес.
Тук има интересно инфо:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8E%D1%80%D0%B4%D0%B8
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8
а докато ровех за тези линкове попаднах на някакви изказвания на кюрди, които също прочетох:
http://spodeli.net/3/story-14420.html |
]
Re: Извезани души, 54 част от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 22.04.2012 @ 14:56:12 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Мерси за линковете, Меги!:) Изчела съм мн книги за гностическите евангелия и свитъците от Мъртво море, също и почти всичко от Робърт Бовал и Греъм Хенкок, както и всичко от Зекария Сичин. Смея да кажа, че имам някаква представа за зараждането на религиите и ранното християнство. Но този клон - зороастризма - винаги ми е бил мистичен и непознат... Твоите линкове ме накараха да се заровя и разровя - мерси пак - ще имам храна за ума поне за няколко вечери!:):):) |
]
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 16:18:46 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Всички религии тръгват от едно и също място, но имат по две разклонения... - диалектично и езотерично, мистично. Истината е само една, но пътища до нея - колкото души на този свят. Жалко само, че вместо да я търсим, ние се убиваме един друг... |
]
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 12:23:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Според мен една от основните причини кюрдите да не се съберат да живеят в Ирак до днес е, че в Ирак са основно сунити но изискванията са далеч по-строги от съвременна сунитска Турция и не могат да се разберат с различните религиозни традиции. А в Турция никой не ги закача, назад в романа пиша за зороастрийските храмове и различните обичаи на кюрдите.
Хубава неделя и за теб :) |
]
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 12:31:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много жени там имат ужасна съдба... но Бериван е жива и е там. По свой избор... За нея пиша още малко в 55 глава. Все още няма кума, доведена след нея, което улеснява живота и, донякъде. Но отдавна не съм получавала новини... |
]
Re: Извезани души, 54 част от petia_bozhilova на 24.04.2012 @ 21:10:23 (Профил | Изпрати бележка) | Разтъжи ме, Розичке...
Прегръщам те! |
]
]
Re: Извезани души, 54 част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.04.2012 @ 12:58:22 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина всеки сам прави своя избор, въпреки,че като се замисля едва ли е случайно мястото и семейството,където сме родени.Ако душата сама прави този избор,за да извърви някакъв Път...знам ли...
Сърдечни поздрави Меги:))) |
]
Re: Извезани души, 54 част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 22.04.2012 @ 18:42:11 (Профил | Изпрати бележка) | Ужас, средновековие...
Тук имаш повече диалог, много добре е написан:) |
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 18:50:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да, предвид, че сред кюрдите обикновено тотално липсва... :)))
но там назряваше проблем а когато има кавги жените им стават неочаквано бърбориви. Добре, че имаше кой да ме спира.
Благодаря, Влади...
|
]
Re: Извезани души, 54 част от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 22.04.2012 @ 18:44:54 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова е трудно да повярваш, че има безброй много истини, колкото и хора, готови да се пожертват за тях...
Много увлекателно четиво, чете се на един дъх. Поздрави! |
]
Re: Извезани души, 54 част от kristi на 22.04.2012 @ 20:34:21 (Профил | Изпрати бележка) | Не съм се обаждала досега, но чета, мила, чета. Вярно по-бавно, защото трудно ми е на екран, но удоволствието от неземната ти приказка е огромно!
В очакване да усетя отново този твой свят, но вече затворен между кориците на книга! |
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 20:39:46 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не знам как се прави книга и макар да приех идеята присърце и имам подкрепата на съпруга си, не съм сигурна... Или твърде често се решавам а после се отказвам... Но ако си намеря стойностен преводач, ще издам душите в Турция.
Но ти благодаря че отделяш време и се радвам, че те докосва...
@--;-- |
]
Re: Извезани души, 54 част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.04.2012 @ 22:46:05 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Напълно си представям гнева и безсилието ти пред фанатичния страх и раболепие на тази жена..Едно от нещата,за които съм Му благодарна е,че не съм се родила в света на Бериван.Макар че те пък нас може би не разбират.Това е живота им,приемат го..Замислих се,че може би пък Бериван е някак...пречупена,позволила е това да се случи..Може би макар и кума,или както се казва там,ако имаше повече сила и характер в себе си,ако не друго,то поне би си извоювала някакво уважение,не би позволила онази да я щипе и пр.Лееекичко да й откъсне главата например,или нещо подобно..Ама то отстрани лесно акъл се дава,знам..Още ти е болка тази Бериван,сигурна съм...Бог да я пази и да й носи щастие!
Въздъх... |
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 22:50:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | По онова време и аз мислех така, Инди... макар че бързо проумях защо Бериван е така смирена и приема всичко... И днес, ако аз съм на нейно място, бих сторила същото.
Има хора, които никога не воюват, за нищо...
@--;-- |
]
Re: Извезани души, 54 част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.04.2012 @ 23:37:36 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | ...и ги щипат.Няма сила,религия ,нищо,което да е аргументирано и убедително,че това е правилния и единствен начин на живот за една жена.Няма."Воювам" е дума натоварена с отрицателен заряд,но не всяко отношение в което се ползва е такова.Ако за обичта и уважението на децата си ,на обични ми хора е необходимо да воювам,то така ще е.:) |
]
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 23.04.2012 @ 00:28:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не всеки мисли така, Инди...
Мисленето на източния човек е доста различно наистина, но моето например: всичко в този живот е служба. И когато го разбираш, има шанс да служиш. А служиш, когато не знаеш, че служиш - като Бериван...
"Блажени страдащите,
защото те ще се утешат." |
]
Re: Извезани души, 54 част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 23.04.2012 @ 21:05:22 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | То на всеки отделен човек мисленето е различно..А и различни изтоци,различни човеци и мислене.Права си,че живота може да се нарече служба.Но различна е службата на Вярата от тази на религията.Преобладаващата част от човечеството е повече религиозно,отколкото вярващо.Една от най-тиражираните религиозни лъжи(според мен.Никого не ангажирам с единомислие!) е,че страданието е богоугодно и бидейки страдащ,се приближаваш повече до Него и пречистваш душата си.Съгласна съм да служа на вярата си,на любимия,на децата,на родината,на кауза някаква..Но тогава не би било страдание.Но недопустимо е според мен едно дете да израства със съзнанието,че е напълно в реда на нещата да щипе и замеря майка си,и че тя трябва да търпи това,защото....защото какво?Този модел на мислене и поведение то ще предаде на своите деца.И така жестокостта и страданието се мултиплицират.И ще се окаже,че криворазбрана обичта е била,че не цвете,а плевел си отгледал.Живота е служба,но службата е избор.И всекиму според вярата.Може и наивистично да е,но аз вярвам във Века на любовта.Не доктрини,религии и водачи са нужни обаче.Всеки сам трябва да я култивира в себе си и така да се разпространи-с клетъчно делене.:)
Понеже видях в коментари някъде тук,че ако издадеш на книжен носител романа,то ще бъде първо в Турция,признавам си,че първоначално ми докривя съвсем егоистично-бих се радвала да е наше,българско литературно богатство..Но си давам сметка,че твоята преценка е по- правилна.Колкото се може повече читатели и читателки дай Боже да имаш и там,за да погледнат на себе си през твоите очи,и най-красивото,и най- болезненото,по финия и рафиниран начин,по който си го поднесла.
Извинявай,че толкова присърце я взех тази Бериван,но...какво да се направя..Дано я намери Щастието в...службата!
А на теб сърдечен поздрав!:) |
]
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 23.04.2012 @ 21:17:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Има... едно малко стихче-съзерцание на Тагор, в което той казва, че водата извайва камъчетата с тихата си песен...
Извън религията, над вярата, просточевошкото добро винаги печели, дори насреща да има звяр, или да изглежда, че губи. Само любовта смирява... а вътрешния напън да променим нещата кове остриета. Затова разбирам избора и.
Инди, тук (в Турция) всички ме съветват да го издам на английски и през английски да стигне до турския читател, издаден през превод, за да не стигна и аз до съд като гигантите Елиф Шафак и Орхан Памук, защото споменавам военните, например, или заради друго...
Не знам. Накрая никъде няма да го издавам :) сигурно, а от българските хора се чете свободно в интернет. И ми създава... врагове заради предразсъдъци, задочни разбира се, но всяка енергия достига.
А и не е толкова важно писание, че да му търся разпространие само за да видя името си на корицата. Написах го на шега и не се шегувам :) И сега повече ме вълнува да започна и завърша двата следващи - за други източни страни в които бях и за Русия. Интересува ме друго, което влагам в тези творби, и това друго не е нещо, което ще бъде интересно на широката публика, наистина...
Мога да мина и без книги. Който трябва, ще го прочете и така...
Но не съм се отказала от нищо, както и не съм приемала. Просто не мисля за това. |
]
]
]
Re: Извезани души, 54 част от anonimapokrifoff на 22.04.2012 @ 23:52:43 (Профил | Изпрати бележка) | За мен тази глава е потресаваща. И си права - Бериван е останала не защото не е искала да бъде спасена, а защото там са децата й. Знаеш ли какво става с нея сега? |
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 23.04.2012 @ 00:25:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | От две години не знам... много е далече, сякаш на другия край на света е... и приятелите, които бяха там вече и те са насам по разпределение и не знам. Беше си все така...
В момента там е страшно, всеки ден има операции, стрелят се, умират хора. Имаше и страшни земетресения. Не можем и да идем. Но планираме някое пътуване до Мардин, дано е скоро. Чичо и е там. |
]
Re: Извезани души, 54 част от kasiana на 23.04.2012 @ 00:29:54 (Профил | Изпрати бележка) | "Вече нямах с какво да я изведа навън. Майчица... Дори синовете и да я пребиеха някой ден, тя пак щеше да стои непоклатимо до тях и да ги обича."
...
Потресаващо!!!
Проникновено разказана реалистична картина!!!
Поздрави, Меги:))))) |
Re: Извезани души, 54 част от secret_rose на 23.04.2012 @ 00:35:47 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Има такива майки. Мислила ли си някога, дали една майка на убиец например, би намразила сина си заради злодеянията му? Би ли се отрекла от него...Това са въпроси, които постоянно си задавах, докато живеех в света на терористите.
Като светата Дева... трябвало е да гледа как хулят, бият, унижават, разпват, убиват, клеветят, усмиват детето и, и нея самата. И ги е обичала, без коментар, дори вътрешен. |
]
Re: Извезани души, 54 част от Ray_Jay на 23.04.2012 @ 23:09:57 (Профил | Изпрати бележка) | Заболя ме главата, докато го четях. Само е странно, че Ирис е гледал така в сякаш казва:"Недей се меси.". Явно има причина, за да живее така Бериван.
|
]
| |