Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Самчик, света на Курманджи
2006
Такива селца се намират накрай земята, далече от света и хората. Сгушени между голите скали на някоя планина като Сюпхан или Тендурек, с къщици, не по-високи от храсталака, наежен към близкото небе и съществуват сякаш извън времето – далечни, забравени, ничии. Зиме до тях път не достига, преспите пресичат дъха, затрупват очите и насипват бялото си чак до скритите крайчета на душата, там, където има място за всичко. Тези селца отглеждат девойки, красиви като луната и им даряват имена, пълни със смисъл – Дилян, Билян, Хазал, Будин. И дядо ми беше Будин – старо българско име – будител го знаех, и не веднъж срещайки името тук, поело като песен по плитките на момиче или вик, откъснат от влюбеното сърце на юнак, трепвах и се заслушвах. Не бе случайно навярно все насам да ме тегли.
Тук някъде беше и Бериван. Ирис спусна синия си поглед напред по пътеката, усмихна се а на мен ми се привидя сякаш стадото черни козички пресичащо пътя ни потрепна, поспря, пък после чак тръгна нататък, отнасяйки от синевата му. Той е част от всичко това – нашепваше в мен тихичък гласец, а ума ми не го побираше. Кюрди. И двамата със Зина бяха кюрди, всеки по своему, сякаш кюрдлюка не беше ишарет за принадлежност към този народ а бе кръстопът на живота. Зина скочи от колата и преметна кърпата си пред лицето. Не бях видяла тримата мъже изскочили изневиделица насреща ни, сякаш от нищото. Държаха дълги, дебели прътове и изглеждаха твърде недружелюбни. Тя ги насочи по-далече от колата, заговори нещо, замаха с ръце а те посегнаха и я блъснаха. Зина вдигна брадичка, махна нагоре с ръка сякаш развя кърпа и падна на колене пред тях. Спускайки се надолу, изхлузи кърпата от главата си и я хвърли в краката им. И тримата отстъпиха с наведени глави. Тя стана, настъпи кърпата си и ги изгледа гордо от глава до пети.
- Какво прави...
- Тихо, тихо... смирява ги...
Приличаше на екзотичен танц. Колко много не знаех за тези народи... Мъжете оставиха сопите си и поведоха разговор с нея. Не чувах ясно думите а и говореха на курманджи – местния кюрдски диалект. Ирис седеше със спуснати ресници до мен и сякаш отсъстваше. Не мина много, Зина направи едва видим знак с ръка, Ирис излезе от колата и тръгна към тях. Дългата до колене риза, която носеше върху ленените си панталони, бялата пуши, увита около челото му, отпуснатите длани – приличаше на светец. Мъжете го прегърнаха плахо, целунаха по двете страни и сведоха очи. Ирис вдигна ръка към челата им и заговори. Говори им кратко, не повече от няколко минути, после те се обърнаха и си тръгнаха. Един от тях посочи с ръка постройките встрани от пътя. Зина смота захвърлената в пръстта кърпа в ръка и тръгна към колата. Преди да ме измъкне навън прибра косата ми под парче пъстър плат.
- Казват, че не знаят. Пращат ни в една къща да питаме. Да вървим.
- Те и да знаят ще кажат ли..
- Ти само не се обаждай, мълчи си. И каквото видиш, все едно не си го видяла.
Ирис бе тръгнал напред и вече се скриваше между постройките. Забързахме да го настигнем когато спря пред нисък зид, скръсти пред себе си ръце и каза, че ще ни чака отвън. Зина приближи до спуснатото чердже на вратата на една варосана, квадратна постройка и подвикна нещо на кюрдски. Отвътре веднага се показа жена. Изглеждаше дружелюбна, на около петдесет, с шарени шалвари и везана рокля отгоре. В косите и имаше вплетени цветни, лъскави телчета и целите и ръце бяха каносани с извити цветя. На долната устна имаше три сребърни халкички. След бърза размяна на любезности, от които не разбрах много и прегръдки, сякаш се познавахме отдавна, жената ни въведе в къщата си и ни предложи чай. Не се виждаха други хора, имаше две стаи само, отделени с чердже, овесено на дъска на тавана, закрепена с натискане – не се виждаха пирони или друго за закрепване. По същия начин бе овесено и черджето на входа, сякаш затиснато да се държи от дъската за тавана. Нямаше прозорци, нито мебели. Два реда юргани до стената и малка синия, на която домакинята разположи чайника и чашките. Мълчахме. Когато стопанката стана да долее вода и да сложи чайника на мангала, Зина прошепна, че Бериван не е тук, но не можем да си тръгнем без да се храним. В душата ми се надигна негодувание. Всеки път и навсякъде казваха, че я няма. Криеха я. Не искаха да я намерим. Кума в рода значеше позор за бащата на булката, богатство – за младоженеца и много синове – за баща му. Никой не би искал да я отмъкна с мен, както възнамерявах да сторя, а те сякаш четяха мислите ми.
- Женета е за каина ми, ще я видиш. Ама е надолу, нататък към другото село. Яж хляб първом, че после иди, там е, няма къде да иде.
Много странно но и подходящо ми се струваше да наричат свързаните с нас родственици но без кръвна нишка – каини. Като брата на Авел- Каин. Каинбаба, каинвалиде, каинбрадер – свекър, свекърва, шурей, етърва. Бериван бе дадена на брата на мъжа на тази жена което означаваше, че той е поне на възрастта на баща и. Присви ме.
- Една Бурани ще хапнем пък после отивай.
Жената внесе тепсия, картофи и се зае да ги бели и реже. Когато свърши ги поизплакна с малко вода, похлупи тепсията и я метна на мангала. За да се сварят трябваше да минат поне два часа и аз овесих нос. Зачудих се Ирис какво ли прави навън сам. Зина се бе отнесла нанякъде и се поклащаше ритмично върху юргана, седнала по турски. Въздухът бе изненадващо свеж. Нямаше и прашинка наоколо, въпреки черните, неасфалтирани пътища. Не се чуваше глъч, сякаш тук не живееха други хора.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от aurora на 19.04.2012 @ 10:26:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, 53 част" | Вход | 13 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, 53 част от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 19.04.2012 @ 13:17:28 (Профил | Изпрати бележка) | Увлече ме, наистина! Сега ще се върна да прочета няколко други части, за да ми се изяснят някои работи. |
]
Re: Извезани души, 53 част от secret_rose на 19.04.2012 @ 13:22:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://razkazvam.blogspot.com/search/label/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%20-%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81
тук се търси по-лесно в отделните глави, понеже се виждат имената им по списък..
знаеш ли, и аз не съм го чела целия... |
]
]
]
Re: Извезани души, 53 част от petia_bozhilova на 24.04.2012 @ 21:03:48 (Профил | Изпрати бележка) | !!!!!!!!!!! |
]
]
Re: Извезани души, 53 част от viatarna (viatarna@abv.bg) на 19.04.2012 @ 14:03:41 (Профил | Изпрати бележка) | Аз сигурно бих я оскубала тая ... свекърва!
Само като чета "неам нерви", пък камо ли ако попадна в ситуация... |
]
Re: Извезани души, 53 част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 19.04.2012 @ 17:03:49 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Направо се срамувам от лакомията си..:))Единствения сериал,който гледам е "Столичани в повече"..Него го дават само в сряда..И когато свърши серията,и тръгнат надписите,около минута гледам тъповато..Туку виж дали са още малко..:))Така и твоето "следва.." :))
Благодаря,че споделяш по този красив начин някои толкова трудни за споделяне неща,които се превръщат във великолепен и вълнуващ роман!Силно момиче си,спор няма!
Сърдечен поздрав,Сикрет! |
]
Re: Извезани души, 53 част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 19.04.2012 @ 17:15:26 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | По btv .Има го във Вибокса..Едни от най- добрите комици и актьори са събрани в него,много добра игра и направа!Сега е нов сезон,та ако трябва от начало,доста ще погледаш,но..хем ще се посмееш,хем надявам се интересно ще ти е..:)Възражда се българската филмова индустрия,което наистина е радващо! |
]
Re: Извезани души, 53 част от secret_rose на 19.04.2012 @ 17:18:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ще се радвам да го изгледам, понеже е българска продукция. Бокса трудно ми зарежда тук, но по торентите навярно ще го намеря за изтегляне, мерси за идеята... И аз не гледам много сериали, има един-два, и те веднъж седмично. Дали и аз да не пускам главите на романа така веднъж на седмица? Много ли начесто е това всеки ден? Понеже вече го завърших, чака публикации, а нямам идея за темпо... |
]
Re: Извезани души, 53 част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 19.04.2012 @ 17:28:35 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :))Защо ме шашкаш така?:))Тъкмо да изляза,че дете притропва и то да си дореди до компютъра от мен и...ме връщаш..:))Как ти мина през ума веднъж на седмица да пускаш?!Сакън! Пускай там..На ден,или през ден най-много..Те онези щото го правят почти серия за серия,за това само веднъж..Изобщо не е начесто!Още повече,щом готов е.Вярно,ще свърши,но пък богат е,та ще бъде и препрочитан,сигурна съм! Пък после...с тази богата душа и глава,все ще има с какво да ни радваш!:)А филма дано намериш и да ти допадне!:) |
]
]
]
Re: Извезани души, 53 част от na_de на 19.04.2012 @ 20:33:56 (Профил | Изпрати бележка) | Казах си, че няма да се нервя...:)
Що пък да не вкарам и малко позитивизъм?! :)
Хареса ми, Меги!
Поздравче далечно! |
]
Re: Извезани души, 53 част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 20.04.2012 @ 00:04:51 (Профил | Изпрати бележка) | Чета откъс след откъс и като че ли откривам не само логическа, но и емоционална градация:)
Искам си вече книжката:) |
]
Re: Извезани души, 53 част от kasiana на 20.04.2012 @ 00:34:27 (Профил | Изпрати бележка) | "Протегнах ръка, докоснах я и заридах. През сълзи, отправяйки поглед нагоре, успях да видя, че къщата и бе боядисана розова."
Продължавам да те следвам с нарастващо вълнение, Меги!!!
Благодаря, за прекрасните мигове с твоите "Извезани души"!!!
Ако всички бяхме като теб, светът щеше да бъде по-добър...
Сърдечни поздрави:)))))
|
]
Re: Извезани души, 53 част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 20.04.2012 @ 15:20:27 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога ми се струва недействителен този образ на Ирис.Дано все още да има такива хора,макар и рядко:)
Сърдечни Поздрави:)! |
Re: Извезани души, 53 част от secret_rose на 20.04.2012 @ 15:23:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Разбирам това. Но Ирис... е навсякъде, ако знаеш колко са много...
Не знаех защо не ги виждах преди. След като познах него, започнах да виждам и другите. В България само са поне около... не знам, 250 светли души, които познавам, а някои от тях са съвършени Ирисовци... с други имена...
|
]
Re: Извезани души, 53 част от boliarkabg на 20.04.2012 @ 15:35:02 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | Меги, тези хора са от друг свят!!!! Колко дълбоко са свързани с всичко от Вселената, спазването на Правилата за нас е изостаналост,за тях е Светът... Нашата добронамереност не винаги е доброто за тях, нашият ред не е техният... Боже, благословена си и БЪДИ, за да видиш всичко там, където те отвежда Съдбата,мястото ,което е на няколкостотин км от нас,но векове назад и НАПРЕД от нашия преситен и неразбираем, забравил се свят. Обичам те! |
Re: Извезани души, 53 част от secret_rose на 20.04.2012 @ 15:39:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | По-интересно бе в Иранската пустиня и хората, живеещи там, но за тях - в друг роман.
На земята има различни народи, всякакви. И ако ги подредиш едни до други по нищо няма да си приличат, външно - нито по начина на живот, нито вида, житието... Но вси са хора. Освен дервишите. За мен те не са хора. Не зная какво са... |
]
Re: Извезани души, 53 част от skrej на 21.04.2012 @ 13:15:37 (Профил | Изпрати бележка) | Възхищавам се от лекотата с която пишеш. Не ме напуска усещането че изтръгваш моменти, болезнено и неукротимо, но няма връщане назад. Пожелавам ти ;мир със себе си; и с уважение протягам ръка за да ти дам подкрепата си. |
]
Re: Извезани души, 53 част от anonimapokrifoff на 21.04.2012 @ 17:06:24 (Профил | Изпрати бележка) | Господи, къде си попаднала, луда си! Но отдавна чакам да напишеш за съдбата на Бериван. |
Re: Извезани души, 53 част от secret_rose на 21.04.2012 @ 17:09:42 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Така бях свикнала с тях за три години там, че после като се върнах в "белия" свят, модерните хора ми се струваха... не на място...
Ако сега започвах да го пиша този роман, щяха да са две книжки до тук - една за съдбата на Бериван и друга - пътепис. Но вече е късно...
И за мен също. Отвикнах от хората и станах като кюрдите. Навярно затова и пиша... |
]
Re: Извезани души, 53 част от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 22.04.2012 @ 09:47:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Аз чета със закъснение, но имам предимството да изчитам и коментари, и отговори, което прави всичко още по-интересно!:)
Меги, щом всичко вече е готово, пускай по-дълги части, плийз - човек може да понесе два екрана текст със сигурност!;) Имам предвид, че когато почна книга, мога да я свърша и за една нощ, а на час по лъжичка ми е малко бавно...
Хубава неделя!:) |
Re: Извезани души, 53 част от secret_rose на 22.04.2012 @ 12:16:51 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Здравей :)
Текста до края е на един файл и си отделям главите преди публикация, слагам заглавия и така. Гледах да е както до сега - да са поне малко завършени смислово и да не са много дълги за да са удобни за четене... но мога разбира се да ги пускам и по-дълги. Ще пробвам със следващата.
Но ако ще става на книга, наистина мисля, че е по-добре да са отделени според събитията в тях... - така някои са по-кратки, други дълги... |
]
Re: Извезани души, 53 част от joy_angels на 13.05.2012 @ 22:38:09 (Профил | Изпрати бележка) | Нрави... Нито по-добри, нито по-лоши от нашите. Само различни. |
] | |