автор: secret_rose

Вихри от слънчеви гриви избухват,
златен прашец в синевата извира
щом се усмихнеш
отново се влюбвам
и да те пея не спирам, не спирам.
Слънчице мое,
рисунчица,
снимка,
стихче, написано с дъх по тревата.
Моя стопена от обич снежинке,
мое невидимо, слънчево злато.
Смей се, обичай, дарявай, разливай,
нека познае Духа ти земята.
Аз ще съм тук и за теб ще приспивам
Тумбалалайката тиха в душата ми.

~

http://www.youtube.com/watch?v=IhdZqfnLYZs&feature=relmfu