автор: galiakara

Мила дружке Марче!

Отдавна не съм ти се обаждала. Ще ми простиш, щото имах твърде голяма заетост.
Нали ти бях споменавала в предишното писмо, че твърдо възнамерявам да се изуча за фризорка. Тъй и сторих. Завърших едни курсове и даже отгоре и документ, наречен `дип-лома` ми връчиха в много тържествено положение. Мой Митьо чак се разплака от умиление. Сетне ми рече, че съм `голямата работа`. И поради тази радост, ма заведе и на ресторат. Туй е нещо кат нашия селски хоремак, ама много по-обширно. В него ходят и дами, облечени по модата. Има и музика. Не е кат нашенските чалгии, а лека и много приятна за чуване.
Забравих да ти кажа, че си купихме и кола. Митьо взе я взе на вересия и сега секи месец я заплащаме, малко по малко. Но нали и аз вече съм работеща класа, та се справяме екстра. Но за да ни падне по-на сметка, избрахме не `Ситорен`, а една швабска марка `Фолцевакен`. Фу! Езика си да счупиш докат го кажеш...
Долу в блокчето дето живеем, наехме едно мазе, та там обзаведах фризорската си. Стана твърде кипричка. Като наминеш тъдяванка, ще ти изпипам една юндулация, та твоичкият няма да та познае. Имам вече бая клиентела. Пада харен алъж-вериш. Грях да ми е ако се оплача.
Вий как сте, мила ми Марче? Последния път кат се видяхме, уж ми беше казала, че ще ме посетиш в касабата, но тъй и още си та чакам. Сега поне нямъте толкоз полска работа, гледай да наминеш. Хем и съседката да ти погледне на кафенце, да ти даде някой умен съвет.
Ако искаш, ше те закарам и на синема. Тук имаме даже две. Това пък да видиш какво чудо е! На един голям чаршаф/ трябва да е четири дилки на стана/, закачен пред очите ти, инжектират картини, все едно като живи са хората. И туй излиза от машина, дето се намира зад гърбовете ни и върти едно голямо колело, горе-долу колкото колелата на волска каруца.
Ние с Митьо кат отидохме за пръв път, аз бая се стреснах. Кат са разшумя отзаде туй нещо, помислих, че върху нас ще падне. Ама после му свикнах и взе да ми харесва.
Сега да попривършвам писанието си, че трябва да ида да го пусна в пощата и после да съм овреме във фризорската. Не е лесно пари да се вадят, туй и ти го знаеш. Хайде, остани си със здраве, да пратиш от мене хабер и на всичките комшийки в махлата.

Твойта дружка: Ленчето касабалийката