автор: Solar

плъзна се
по онази откъсната картина
помниш ли -
от морето излезе полугол
със ситни пръски
навсякъде
а кожата - от сол побеляла -
дълго си стоял там
отдалече си ме гледал...
аз те питах обичаш ли
поезия - да
ти си поезия
и погледът ти имаше ясна посока
щом ме опари и
постави в калъп на царственост
ти си господар
на онова лозе на хълма
и смокини има там и ягоди
и като Соломон си
с езикови обрати -
"положи ме като печат на сърцето"
в онази откъсната картина -
на гълъба
който търси дърво да умре...
бързай -далече е началото
близо си до края -
чакам долу
на глътки си
в гърлото