Аз вярвам в споделената любов
На Давид Овадия
Аз вярвам в споделената любов,
чието преживяване е мълчаливо,
когато огънят й като зов
поддържа настроението игриво.
За таз любов говориш ти,
но няма в пламъците й страдание,
че с огънят й, щом пламти,
реалност става всякакво желание.
Не вярвам в мълчаливата любов,
превръщаща се в изпитание,
за което още съм готов,
отхвърляйки безумното страдание.
В единия случай тъждество
показва двете, но различно,
а вторият - превратно тържество,
гради подмолно отношение неприлично.
Публикувано от hixxtam на 19.10.2004 @ 21:39:08