автор: petia_bozhilova

Мара огледа чистите покривки на масичките, пъстрите чадъри над тях и миниатюрното шадраванче отстрани.
— Приятно е тук, Дидке. Така, на открито, край водичката…Не съм идвала преди в това заведение.
— Понякога, след като взема Милена от детската градина, двечките чакаме тук тати.
Диана отпи жадно от ледената Кока Кола и впери поглед в лицето на приятелката си.
— Толкова си отслабнала за една седмица! Сигурно от притеснение за Росен не си хапнала нищо!
— Почти нищо.- усмихна се виновно Мара.
— Той вече е добре, нали?
— Ще се оправи напълно. Изследванията му са чудесни, всичко вече е в нормата!
— Значи скоро ще го изпишат!
— Е, не. Ще го подържат още десетина дни. Тъкмо компютърът ще си почине от него!
— Като каза"компютър", ме подсети.- засмя се Диана.- Днес сутринта говорихме с Цветелина, Александър и близнаците.
— Как са те в Охайо?
— Сега ще ти разкажа! Ти само слушай!
— Мара я погледна с любопитство. Очите на винаги сдържаната и́ приятелка сега светеха дяволито над трапчинките на порозовелите бузи. Какво ли искаше да и́ каже?
— Тръгват нашите братовчеди- започна весело Диана- да записват близнаците в детската градина. Носят пълна папка с документи, от свидетелствата за раждане на родителите до договорите с фирмата, в която работят. Влизат те в кабинета на дежурния учител и виждат една възрастна госпожа, облечена като пластмасова манекенка и точно толкова гостоприемна. "Така и така, ние сме тези и тези, работим там и там", обяснява всичко подробно Цветелина и подава папката с документи. Госпожата обаче не благоволява дори да я отвори. Само оглежда и четиримата от глава до пети и с видимо удоволствие им заявява, че нямат свободни места. Това обаче не може да е истина, защото детската градина е спонсорирана от фирмата, в която работят и децата на всички техни служители се приемат безотказно!
— Не разбирам. В този отказ няма никаква логика.
— Аз обаче мисля, че разбирам!- засмя се Диана.- Ти помниш ли как наричахме Александър?
— Разбира се, че помня! "Боримечката"! Те с Коци си приличат като братя, само че Александър е малко по- едър.
— И много по- мургав!
— Да, така е. Но какво общо има всичко това с детската градина?
— Какво ли? Я си представи този двуметров черен, рошав Боримечка, след като е бил двадесет дни през лятото на Златните пясъци!
— Мара прихна и отпи от чашата.
— Не бързай да се смееш.- засмя се Диана.- Влиза, значи, този Боримечка с вид на мечок гризли и води с него две черни дяволчета, които на всичкото отгоре не говорят и английски език!
— Горката госпожа учителка! Видяла е зор!
— Наистина вижда голям зор, но след това! Александър се заинатява и три поредни дни обикаля кабинети и инстанции. Накрая извикват директорката на детската градина, която по това време е в отпуск. Млада, решителна и делова, тя решава спора само с няколко думи:
— Ще направим за децата тест за интелигентност!
— Но те все още не знаят езика!- уплашва се Цветелина.
— Имаме специални тестове с изображения и символи.- усмихва се вежливо директорката- Децата умеят ли да работят с компютър?
Насрочват им дата само след един ден. Цветелина се опитва да протестира, но нашият Боримечка ги хваща тримата и ги вкарва в Macdonald s. Купуват на момчетата по едно двойно детско меню, а те с Цветелина се натъпкват като попско дете на задушница. Когато минават на сладоледа, Александър обяснява на петгодишните хлапета какво ще се иска от тях на следващия ден.
— Ще се справите ли?- бодро ги запитва той.
Диана така се беше увлякла в разказа си, че забрави за жаждата си и Кока колата се топлеше в ръката и́. Мара, подпряла брадичката си с ръка, не смееше да мръдне, за да не пропусне нещо.
— И знаеш ли какво му отговаря Огнян, по- отвореният от близнаците? "Тате, плашиш куче със салам и циганче с баничка!"
— Двете приятелки се засмяха така, че подплашиха врабчетата, които се къпеха в шадраванчето и те със сърдито чирикане кацнаха в клоните на близката липа. Възрастният мъж, който четеше вестник на съседната маса, се сепна и впери поглед в тях над големите си очила в рогови рамки. Разнежен от гледката на двете хубави момичета с открити рамене и порозовели от смеха бузи, той им се усмихна с възхищение.
— Какво става след това?- размърда се нетърпеливо на стола Мара.
— Какво ли? Отиват нашите на другия ден, сядат пред мониторите в игротеката и за двадесет минути правят тест, за който са предвидени тридесет минути. Резултат: и двамата по 98 точки от 100 възможни.
— Нормално за тях. Като знаем какви са родителите им!
— За нас е нормално. Но там решават, че има някаква грешка и че децата трябва да направят втори тест. Сега пък на Александър нервите не издържат, той се разтреперва и а- ха, да хване госпожата за бялата якичка! Цветелина, обаче, го укротява само с един поглед, после целува децата и им казва:
— Минавате този тест и в събота и неделя сме всички на Дисниленд!
Хлапетата се споглеждат с ликуващи лица и си пляскат едно друго дланите. След това Огнян се обръща към родителите си:
— Проблемът ви е никакъв!
След петнадесет минути излизат от игротеката свежи, сякаш идват от басейна. Резултат- 99 и 100 точки от 100 възможни. Огнян вече мислено е в Дисниленд и по погрешка натиска друг клавиш…
— Ето ги и моите двечки момичета!
Коци остави до масичката черното платнено куфарче, което носеше и се отпусна така, че столчето изскърца под него. След това махна с ръка на младата на младата сервитьорка, която кимна усмихната и след минута изнесе от хладилника Загорка специално.
— Какво си зяпнала Диана в устата?- ухили се той на Мара и отпи няколко глътки от запотената халба.- Обикновено е обратното: тя мълчи ,а ти чуруликаш!— Прекъсна ни на най- интересното!- смъмри го тя вместо поздрав и отново впери очи в Диана.- Тъкмо сме до резултата от втория тест на близнаците в Охайо.
— Най- интересното започва след теста- ухили се Коци още по- широко.- Цялата комисия заобикалят нашата четворка, вкарват ги в дирекцията и ги черпят с кафе и бонбони. Госпожа директорката отваря папката с документите и изчета най- старателно всички страници.
— Представям си лицето и́.- вметна Мара.
— Силно удължено!- изкикоти се той.- Особено накрая, когато затваря папката, скача от бюрото и стиска енергично ръцете на Цветелина и Александър.
— За мен ще бъде чест да запиша момчетата в нашата детска градина!- уверява ги тя.- Но ако искате да ги изпратите в училище за свръхнадарени деца, ние ще ви дадем прекрасни препоръки, придружени от копията на тестовете!
— Браво на хлапаците!- не се стърпя Мара.- И сега къде са?
— Сега са във Флорида, на Дисниленд.- засмя се Диана.- От понеделник тръгват в детската градина. Четиримата са решили, че не искат да се разделят. Ибез това там са сами сред чужди.
— Много скоро няма да са толкова сами.- подхвърли Коци и отпи от бирата си.
— Защо? Да не е на път третото дете?
— Не, не е. Но е широко отворен пътя на първите братовчеди.
Коци отвори куфарчето, извади голям лист, прилежно прибран в прозрачно фолио и го подаде мълчаливо на Диана.
— Кога пристигна?- попита тихо тя.
— Днес сутринта. До края на другата седмица…
Погледна часовника си, допи на един дъх остатъка от Загорката и се надигна от стола.
— Ще прескоча да прибера Милена от детската градина и след това ще минем да ви вземем.
Останали сами, двете приятелки се загледаха мълчаливо. Мара едва сега забеляза тъмните кръгове под очите на Диана и дъговидните бръчици, оградили изпръхналите и́ устни. Милата, добричка Дидка! Тя също се беше пекла на жив огън през последните дни! И както винаги, беше стаила всичко дълбоко в себе си, за да не тежи на никого с проблемите си!
— Заминавате за Охайо, нали? Постъпвате във фирмата, където работят Цветелина и Александър.
Диана кимна мълчаливо.
— Изпратили сте последната си съвместна програма, над която работехте в къщи. Не се учудвам, че веднага ви назначават!
— Коци не издържа повече тук! Да бъде момче за всичко, а идеите му…
— Да бъдат присвоявани от безидейни глави! Но защо, защо не си ми казала нищо досега?
— Ти беше толкова заета покрай проблемите на Делян и болестта на Роско! Не исках да те притеснявам и аз!
— А ти кога ще разбереш, че най- много ме притесняваш, когато не искаш да ме притесняваш!
Мара видя как листа трепери в ръцете и́ и изпита непреодолимото желание да си издърпа и двете уши." Тези мои глупави пристъпи но ревност!"
Въздъхна безшумно, изправи глава и се усмихна широко:
— Всъщност, това е чудесна новина, нали? Най- накрая ще можете да работите това, за което до сега само си мечтаехте!
— Да.- опита се Диана да отговори на усмивката.- От години не съм виждала очите на Коци такива.
— А баща му сигурно подскача до тавана! А с него и целият квартал!
Диана прибра грижливо листа в чантата си и я погледна кротко:
— Бащата на Коци е болен, Маре! Карценом на панкреаса…Неоперируем.
— Не!- изкриви уста Мара и клюмна на стола.- Не, не той! Не сега!
— Моля те!- сграбчи Диана ръката и́.- Коци не знае нищо!
Мара кимна трескаво с глава и забучи нос в чашата с топлата вече, блудкава тъмна течност.
— Донеси ми чаша вода, моля те!- изтракаха зъбите и́ на стъклото.
Диана бръкна в чантата си, извади една половинлитрова пластмасова бутилка, пълна с вода, пъхна я в ръцете и́ и скочи от стола. Изтича до бара и след минута притича обратно с две големи чаши, пълни с вода и лед.
— Извинявай, Маре!
Мара изля невъзмутимо бутилката вода на главата си и прекара пръсти по мокрите кичури. След това се изтръска като куче, излязло от басейна, вдигна чашата с вода, изпи я на един дъх, изсипа бучките лед в шепите си и разтри енергично шията и раменете.
— Ти извинявай! Нервите ми не издържаха!...Такава седмица имах, че…
— Диана протегна ръце през масичката и помилва студените и́ мокри длани:
— Не исках да ти го казвам! Отново ти стовари проблемите си. Като "добричка" приятелка те превърнах в кошче за душевни отпадъци и те напълних догоре!
Мара поклати отрицателно глава и помилва горещите, треперещи пръсти с полустопените бучки лед:
— Не сме добрички! Просто сме истински! А истинският приятел е какво?
— Машина.- изкриви Диана устни в усмивка.- За рециклиране на душевни отпадъци.
— Сега преработваме- отвори Мара чантичката си.- и произвеждаме… какво беше?
— Кърпички. От бяла хартия. С нарисувани по нея мечета. Бършим сълзите..
— Точно така!
Мара извади син пакет влажни, бебешки кърпички и подаде едната:
— Бършим сълзите и сополите и ставаме чисти и свежи…
— …като бебешки дупета.
— И на двете ни става по- леко!
Двете момичета въздъхнаха тежко и изтриха лицата си с влажните кърпички.
— Какво ще правите сега?- попита Мара след кратко мълчание.
— Сега!..Стягаме багажа.
– Искам да кажа...с баща му.
— Баща му…Точно той свали куфарите от тавана. И ме закле в детето да мълча! И когато тръгнем, да не се обръщам, дори да зная, че той лази зад нас на четири крака...

— Да не си се къпала във фонтанчето?- изникна зад тях Коци с детето в ръце.
— Тъкмо и́ казвах- усмихна му се Диана- че близнаците са луди от радост!
— Че малко ли е това!- усмихна се и Мара.- Да си имат тяхна, родна братовчедка в детската градина!
— Ако успее да издържи теста за интелигентност!
Коци сложи детето на коленете на Диана и се отпусна тежко на стола.
— Довечера те искам у нас!- обърна се той към Мара, като бършеше челото си с ръка.- Оставяме Милена при баба и дядо и ви чакаме. Обадих се и на другите!
Мара отвори уста, за да възрази.
— Утре е празничен ден, ще си починеш!- отсече той и намигна на Диана.- а ако се налееш до козирката, ще те оставим да реанимираш под лозницата, на въздух!
— Не в Охайо, а на луната да отидеш, пак ще си останеш същият!
— Божа работа!- ухили се Коци.- Както казваше баба ми:" Агне се родило, коч умира."…Нали съм си зодия "овен"!
— Ще те чакаме.- погледнаха я умилително кестенявите очи над главата на детето.
— Ще дойда. Непременно!