Ей, златоусти ми ветре, смълчал си земята.
Свирни да чуя на Господа бялата песня.
Триж минарета раздират по тъмно заката,
трижди премята езана в душата ми есен.
Съхне ми бащина пролет, нацъфнала джанки
в спомени сухи, вратничката стара подпряли.
Зима зимее сърцето ми тегаво, санким
нивгаш в душата светило не ще да запали.
Вият се плитки, заплели коруба от мъка.
Ялова тиня залива очите без Нея.
Ей, златоусти ми ветре, по тая разлъка
свирни в душата, та с тебе и аз да запея.
Турция
2004