В окопите на миналия ден
една сълза роди се неизплакана.
Животът-химн, от нея споделен
покапа като слънце недочакано.
Преля се над разцъфналия мак,
над пъстрите поля, над висините
и плисна в самота и тъжен злак
запомняйки завинаги очите ти.
Неустоимо, в нежна ранина,
където в мене тихичко те има:
докосване любимо, свелина,
дихание. Любов неутолима...
25.03.2012
София