автор: mariniki

* * *

превод от испански на български език


Прелюдия

И тополите ще си идат,
но сенките им там ще останат.

И тополите ще си идат,
но вятърът след тях ще повява.

И вятърът пак ще замлъкне
с воала чер на нощта обгърнат.

Но ехото му ще отекне
надолу плавайки по реката.

Ще дойде светулчино време
и в него споменът ще потъне.

А малко сърце като зрънце
в дланите ми крехко ще покълне.


* * *

Preludio

Las alamedas se van,
pero dejan su reflejo.

Las alamedas se van,
pero nos dejan el viento.

El viento está amortajado
a lo largo bajo el cielo.

Pero ha dejado flotando
sobre los ríos sus ecos.

El mundo de las luciérnagas
ha invadido mis recuerdos.

Y un corazón diminuto
me va brotando en los dedos.

Andres Segovia